ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
Колко опасна е нежеланата растителност по пасищата и защо води до санкции? | ||||||
| ||||||
ДЗЕС 9 е един от стандартите за добро земеделско и екологично състояние, който пряко засяга стопаните, които се занимават с пасищно животновъдство. Вижте индикативния график за Кампания 2021 Едно от изискванията, което е предложено да се запази и през новия програмен период, засяга опазването на постоянните пасища, мери и ливади от навлизането на нежелана растителност – орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.), айлант (Ailanthus altissima) и аморфа (Amorpha fruticosa) и др. Този текст заляга в нормативната уредба за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания и животновъдите често търпят санкции. Затова от Обединени български животновъди настояват да се уточни кои точно растения, ако се открият в пасище, мера или ливада, са попречили на дейността паша или са вредни за здравето на животните. „Точно тези вредни растения да се търсят при проверките на бенефициентите и те да не бъдат санкционирани най-общо с термина „нежелана растителност“, апелират от бранша. Например те не виждат нищо лошо в орловата папрат, която е отровна само ако коренището й се използва за храна. „Това при паша няма как да се случи предвид дълбокото й вкореняване и невъзможност на животните да го извадят с уста. Отравяния при животните могат да се получат в случаи, когато животновъдът е ползвал орловата папрат под формата на сено и то е над 20% в цялото сено“, твърдят от ОБЖ. Те дават за пример приложението на орловата папрат в народната медицина, както и за направа на грубо брашно за фураж заради богатото си съдържание на скорбяла в корените. По отношение на чемериката от всички видове отровна е само бялата и то в непреработен/суров вид. От Асоциацията припомнят, че и тя обича само влажни места – расте покрай потоци, вади и др. „Но и да се намира в пасища и ливади, то тя заема незначителна част“, допълват оттам. Айлант е дърво, разпространено главно в Китай, докато у нас стопаните се натъкват на неговото присъствие рядко. Тъй като достига 25-30 метра височина, всеки животновъд би пашувал своите животни около него и не би си позволил да премахне дърво, което е в Червения списък на световно застрашените видове. „Изключително труден е за унищожаване. Рязането на стъблото стимулира усилен растеж на издънки. Когато се опитваме да го изкореняваме и пропуснем дори и най-малък остатък от корена, индивидът се възстановява отново. Ефективната борба става с механично изрязване и третиране с хербициди, както и биологичен контрол чрез заразяване с патогенни гъби от определени видове“, обясняват животновъдите. Аморфа е смятан в България за инвазивен тип растение предвид бързото му разпространение и достигането му до 4-5 метра височина. Въпреки това растението не е вредно, а напротив, смятат браншовите представители. „След акациевия мед медът от черна акация (храстовидна аморфа) e най-популярен и пчелите масово посещават цветовете му. Добивите на мед от 1 дка могат да достигнат над 80 кг“, изчисляват от ОБЖ. Информационната кампания "ОСП работи за нас: Гледай напред" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от програма IMCAP на ЕС. Следете темата и на cap4us.agri.bg |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Този плод предотвратява появата на рак и подобрява храносмилането
12:55 / 19.04.2024
Плодът, който прочиства кръвта от тежки метали
11:43 / 18.04.2024
Законовите права за работа и след пенсиониране
12:51 / 18.04.2024
Училище в Пловдив обяви прием в доста интересни паралелки
18:05 / 18.04.2024
Пациент изуми в Пловдив ендокринолог с нивото на кръвната си захар
15:12 / 19.04.2024
Участничка от "Фермата" се разходи из приказен Пловдив
19:41 / 18.04.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
Кой е най-успешният демократичен кмет на Пловдив през последните години? | ||
Д-р Гарабед Томасян (1558) | 16% | |
Спас Гърневски (1357) | 14% | |
Д-р Иван Чомаков (923) | 10% | |
Славчо Атанасов (2511) | 26% | |
Иван Тотев (2485) | 26% | |
Здравко Димитров (851) | 9% |