ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
НОВО
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
Как българското общество посрещна гръцките зверства в Македония
Автор: Екип Plovdiv24.bg 22:20 / 21.03.2024Коментари (0)3636
© Българска история
Гордиевият възел на борбата на България, Сърбия и Гърция в Македония е факт от края на XIX век. Борбата се ожесточава след кървавото потушаване на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година, съобщи Българска история.

Четите на андартите (дейците на гръцката въоръжена пропаганда) кръстосват Македония, а девизът на един от водачите им – Павлос Мелас, е знаков за целите им: "Българин да не остане!". На 25 март 1905 година андартска чета избива 62 мирни жители на село Загоричане, Костурско.

В същото време гръцката общност в България се радва на пълни граждански права, гърците имат училища и църкви, представители в местната власт.

Загоричанското клане изостря чувствителността на българите към поданиците на Княжество България с гръцки произход. През април 1905 започват масови протести във Варна, Пловдив, София и в други градове и българите искат от правителството да вземе мерки и да разследва дали гърците в Княжеството подпомагат андартските чети.

В същото време българският княз Фердинанд демонстрира близост с гърците, а на 10 април се черкува в гръцката църква в Неапол, Италия. В допълнение става известно, че той е дарил значителна парична сума на гръцката църква.

Българското общество остава огорчено от постъпката на своя княз, а правителството не предприема нищо особено. Единствената мярка е да се забрани разпространението на гръцки вестници. Аналогични са чувствата към гърците в Румъния, където правителството взема мерки срещу тях.

Едва в началото на 1906 година българите разбират, че андартските акции са финансирани и посредством събрани средства от продажба на лотарийни билети на гръцката държавна лотария в помощ на гръцкия флот в Княжество България, като продажбата се организира от гръцките дипломати. Естествено, продажбата на тези лотарийни билети не е регистрирана и регулирана от българското финансово министерство и на практика е незаконна.

Разбира се, с парите не се финансира никакъв истински или въображаем гръцки флот, всичко отива за "сухопътния флот", както гърците наричат андартите в Македония.

Скандалът става още по-голям и остава в историята като "Аферата Вардараси", когато българското правителство разкрива схема за набиране на доброволци и въoръжаването им, както и изпращането им като андарти в Македония.

Дейността е организирана още през 1904 година от гръцките дипломати в Пловдив и Бургас – Коромилас и Драгумис. И двамата са сред идеолозите на гръцката въоръжена борба срещу ВМОРО и българщината. Всичко това се случва под носа на българските власти. Обстановката става взривоопасна.

Причина за сблъсъка става назначението на нов гръцки митрополит на Варна, тъй като владиката е починал, от патриаршията във Фенер изпращат нов владика на име Неофит. На 3 юни варненското гражданство се събира на пристанището и не допуска новият гръцки митрополит да слезе на брега. По пътя дотам множеството минава покрай гръцкото консулство и шумно протестира срещу гръцките кланета в Македония.

От консулството отговарят с псувни и закани. В отговор манифестиращите хващат камъни и изпотрошават прозорците на дипломатическата сграда. Опитът на Неофит да слезе на брега се повтаря в края на юни 1906 година, в началото на юли се пуска слух, че той ще опита пак. Тълпата отива до пристанището, чака напразно и на връщане "превзема" гръцката църква "Свети Никола", построена със средства на българина Парашкев Николов.

На следващия ден е превзета и болницата "Парашкев Николов". Примерът на варненци е подет и в други градове и в късо време в градовете с гръцко население църквите са иззети от българите. Акцията се ръководи от общограждански комитети под името "Български родолюбец".

Тълпата е неудържима, в Пловдив са превзети и петте гръцки църкви, а един гръцки лихвар на име Малиадис стреля срещу множеството българи и убива млад мъж –печатар. Другарите на убития го настигат и го линчуват на улицата. Пристигналите на мястото на убийството жандарми са набити, а едва появата на въоръжени войници успокоява духовете.

Българо-гръцките сблъсъци намират своя връх при опожаряването на Анхиало през лятото на 1906 година, като в кървавата междуособица загиват 14 души – 10 гърци и 4 българи. Ненаучила своя урок, само няколко години по-късно България води преговори за сключване на Балканския съюз с правителството на Венизелос, в което участва и старият познайник Коромилас. Резултатите от това политическо решение са видими и днес.







Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!

Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Май 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Виж още:
Актуални теми
Концесията на стадион "Пловдив"
Парламентарни избори 2024
Природни стихии
Локо в Първа лига, сезон 2023/2024
ТВ и шоу сезон 2023/2024 г.
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Пловдив и региона.
e-mail:
Анкета
Кой е най-успешният демократичен кмет на Пловдив през последните години?
Д-р Гарабед Томасян
Спас Гърневски
Д-р Иван Чомаков
Славчо Атанасов
Иван Тотев
Здравко Димитров
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 59 82 67

novini@plovdiv24.bg

гр. Пловдив, ул."Александър I" 32,
Бизнес Център Plovdiv24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Пловдивчани във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.
Статистика: