©

"От моето училище пожелаха да не се връщам там, не аз. Едни те гледат с едно око, други - с друго. Едни ме подкрепят, други не. Никой не е на моето място. Може би е по-добре така. Всичко, което идва в живота ми и си отива, гледам да го приемам с положителна страна. Трябвало е сега да се сблъскам с този тежък момент", казва Мария.

"Мислех си, че може да ми посегне зверски. Чувала съм, че е вадил с клещи зъби. Може да ми сложи нещо в питието, да ме приспи. Може да си тръгна с отрязан крак. Не трябваше с ножа, но как да се измъкна. Ако беше останал жив, щеше да ми направи нещо после, убедена съм. Щяха да ме проследят и да ми направят нещо", казва Мария.

"Трябвало е да се случи. По-добре е, че ми се случи сега, а не на 26 години. Сега разбрах кои са зад мене и на кои мога да разчитам", заяви момичето.

"13 години съм израснала без баща. Идва от Гърция много рядко. Помага, праща пари, но нищо не знае за нас. Не му пука. Там е работата, че не му пука. Няма друго семейство там".