Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Излезе от печат "Kратка история на света в 10 империи" | ||||||
| ||||||
Има ли повтарящи се фактори, които обуславят появата и развитието на империите? Защо по-многобройни и цивилизовани народи от монголците например не постигат имперско величие? А покорените и включени в състава на империите народи? По-зле или по-добре живеят под тяхна власт? Абсолютно задължително ли е да има "харизматичен“ водач /Александър Македонски, Чингиз хан, Хитлер, Ленин/, който съумява да обедини зад своята програма поданиците си? Империите олицетворение на злото ли са, или напротив, на съзиданието и културния и икономически разцвет? Това са само някои от въпросите, които авторът на "Възход и упадък“ повдига, опитвайки се да даде храна за размисъл на своите читатели. Определението на Оксфордския английски речник за империя е: "Обширна територия (особено съвкупност от много отделни държави) под властта на император или върховен владетел; също така съвкупност от отделни територии, управлявани от суверенна държава“. Тук обаче имаме само основна рамка. През вековете тя ще придобива различни форми и не всички ще са онова, което бихме възприели като прогресивни елементи на еволюцията. Представата за империята включва елементи като приключенски дух, администрация и сила – първоначално под формата на война. Всъщност войната и последващото покоряване на чужди народи, изглежда, са само формиращият импулс, от който се развиват империите… Пол Стратърн е роден през 1940 година. Той е изтъкнат британски учен, университетски преподавател в Кингстън и писател от шотландско-ирландски произход. Роден е в Лондон, учи в Тринити Колидж, Дъблин, след което служи в търговския флот за период от две години. През 1966 г. пътува по суша до Индия и Хималаите. Романът му "Сезон в Абисиния“ печели награда "Съмърсет Моъм“ през 1972 година. Автор е на множество книги в областта на природните науки, философията, историята, медицината и икономиката. Публикуваме откъс от книгата, предоставен на редакцията от издателство "Колибри": Из Глава 7: Османската империя Сега се връщаме към региона, където възникнали и процъфтявали – почти три хилядолетия – най-ранните световни империи, а именно Близкия изток. Османската империя, за чието начало е прието да се смята 1299 г., в крайна сметка установила върховната си власт над територии в Азия, Европа и Африка и просъществувала повече от 600 години. В четири забележителни случая дори застрашила с унищожение по-напредналата цивилизация на Европа. Само 150 години след основаването на Османската империя, по време на ранната ѝ фаза на експанзия, султан Мехмед II (обикновено известен като "Завоевателя“) осъществил немислимия подвиг да завладее Константинопол, столицата на Византийската империя (все още официално определяна като "Римска и Византийска империя“). В разцвета си през XI в. Византийската империя управлявала едва ли не всички страни с излаз на Средиземно море – от Испания и Италия до Египет и Северна Африка, и контролирала също бреговете на Черно море и северната половина на Червено море. Към 1453 г. Мехмед Завоевателя почти разрушил тази империя, превземайки Мала Азия, Гърция и придвижвайки се нагоре на Балканите, така обграждайки Константинопол. След като Мехмед Завоевателя влязъл в светия град, Константин XI, последният човек, който претендирал за титлата на римски император, бил убит. Тогава османският султан обявил, че 900-годишната "Света София“ ("Светата мъдрост“ на гръцки език), най-светата катедрала на християнския свят и най-голямата сграда в света, отсега нататък ставала джамия. Провъзгласил се и за "Кайсар-и-Рум“ (на турски език "Цезар на Рим“). Местоположението на Босфора било предимството за столицата на Мехмед Завоевателя, разположена на двата бряга на Европа и Азия, което я правело потенциална столица на света. (Само три века по-късно, когато Наполеон, таейки подобни илюзии, превзел Египет, той смятал Кайро за най-стратегическия град на земята, център на Европа, Азия и Африка.Америка била отхвърлена като примитивен отдалечен аванпост. В Рим поредица от папи отчаяно се опитвали да сплотят разделените народи на европейския християнски свят, за да започнат отново кръстоносните походи и да отблъснат османците. Един след друг тези опити пропаднали поради неефективно лидерство, вътрешна завист, подозрения и т.н. Междувременно настъплението на османците продължило неумолимо на север през Балканите към Венеция и през 1480 г. те дори затвърдили положението си на италианския полуостров в южното пристанище Отранто. Тук местният епископ бил публично разрязан на две пред ужасеното население, 12 000 от които след това били изклани, а други 50 000 поробени. За няколко седмици османските сили напреднали на 200 мили нагоре по източния бряг. На по-малко от 200 мили на изток от Апенините болният застаряващ папа Сикст IV бил в безизходно положение. Сега като че ли Рим щял да последва съдбата на Константинопол. И тогава, сякаш по чудо, османците изведнъж се оттеглили и отплавали обратно през Адриатическо море. Като повторение на монголското нахлуване в Източна Европа преди три века, османците, научавайки за смъртта на Мехмед Завоевателя, разтревожени се завърнали в Константинопол, където щял да бъде избран бъдещият султан. Европа била спасена. Но заплахата от опустошаването на Европа от османците не била отминала. След петдесетина години султан Сюлейман Великолепни обсадил Виена. Есента на 1529 г. била дълга и влажна и турските войски скоро се деморализирали, снабдителните линии разтегнати и сривът на морала довел до отстъплението на Турция. И все пак 150 години по-късно султан Мехмед IV направил втори опит за завземане на Виена, този път с напълно оборудвана и снабдена армия от 200 000 мъже, водена от Великия везир (главен министър) Кара Мустафа паша. През юли 1683 г., преди турците още да са видели Виена, император Леополд I на Свещената римска империя и 60 000 негови поданици избягали. Всъщност постъпката на Леополд I не била толкова малодушна, колкото изглеждала – намерението му било да поиска подкрепа от Полша, казаците и германските съюзници. Голямата османска армия обсадила Виена и се подготвяла за дълга зима, като копаела окопи и издигала шатри. Османската империя вече значително била разширила територията си, простираща се по крайбрежието на Северна Африка, през Египет, Арабския полуостров, Сирия, Ирак чак до Каспийско море. В Европа тя била опустошила Балканите, Румъния и Унгария. Щом Виена паднела, цяла Централна и Западна Европа щяла да бъде оставена на нейната милост. Османските войски скоро прегазили външните укрепления на Виена и започнали да копаят тунели под стените ѝ. Тогава, на 12 септември, османците били изненадани от появата на обединената немско-полска войска, която се появила от Виенската гора при връх Каленберг на север от града. Последвалата битка продължила 15 часа, преди да бъде взривена шатрата на Великия везир и войските му, бягащи от окопите си – избити. Кара Мустафа успял да се спаси в Белград, но султанът бил толкова вбесен, че наредил Великият везир да бъде екзекутиран, а главата му – донесена в Константинопол на сребърна чиния. Битката при Каленберг обикновено се разглежда като повратна точка за Османската империя; отсега нататък започнал дългият ѝ упадък. По ирония на съдбата именно този дълъг упадък оказал най-съкрушително въздействие: предвещавайки както окончателното разпадане на Османската империя, така и политическото разрушаване на стария европейски ред. През XIX в. Османската империя била вече немощна сила. Египет на мамелюците на практика бил независим, Персия и кюрдите заплашвали източните ѝ граници, Гърция се обявила за независима през 1853 г.; и цар Николай I на Русия описал Турция като "болния старец на Европа“. Огромната империя била готова да бъде превзета и всички европейски сили скрито планирали да заграбят стратегически територии за себе си. Още през 1799 г. Наполеон вече бил превзел Египет, но след няколко години британският флот принудил французите да се върнат у дома. След това британците сключили споразумение с Портата (османското правителство в Истанбул), според което щели да действат като "защитник“ на Египет. Това обаче не възпряло Наполеон. След като се обявил за "император“, той започнал тайно да готви планове за нахлуване по суша в Турция в опит да изпревари руснаците, които вече били разширили империята си в Кавказ и изглежда, били на път да предприемат собствено нашествие. Нещата стигнали критическата си точка с избухването на Кримската война през 1853 г. между Русия и съюз на османците, Великобритания, Франция и Сардиния. Привидната причина за войната бил спор между римокатолически и руски православни монаси за ключовете на вратата на църквата "Рождество Христово“ във Витлеем (родното място на Христос). Основната цел била да се спре разширяването на Русия в Османската империя, цел, която западноевропейските съюзници в крайна сметка постигнали след хаотична кампания с големи човешки жертви. В началото на 1900 г. германският император, решен да не бъде изключен (от дележа – б.р.), убедил султана да разреши на инженерите му да построят Хиджазката железница от Дамаск до Медина, привидно за транспортиране на поклонниците, които извършвали хадж до Мека. Но всъщност, както всички можели да видят, тази железопътна линия щяла да стане неразделна част от железопътната линия, свързваща Берлин с Багдад – ключова част от германската стратегия. Хиджазката железница можела да бъде удължена до Акаба на Червено море, докато багдадското разклонение можело да бъде разширено до северния край на Персийския залив. Това би позволило на германците да имат пряк достъп до Индийския океан, като по този начин заобикаляли Суецкия канал – британско-френска собственост, и получавали възможност да разширят собствената си империя извън границите на германска Източна Африка (основно континентална днешна Танзания). До началото на ХХ в. стратегическите европейски съперничества се изяснили, така показвайки много от районите, които през 1914 г. щели да станат местата, където избухнала Първата световна война. Един толкова кратък разказ за възхода и падението на една от най-големите империи в историята почти не загатва за преобразяването на света, което станало около нея. В годините между 1299 г. и краха ѝ през 1922 г. светът се изменил както никога досега, променяйки се до неузнаваемост по начин, който може би никога няма да се повтори. Твърдението може да изглежда противоречиво в нашата епоха на постоянно чудотворно човешко и технологично себепреоткриване, но въпреки това си заслужава спора. Кратко описание на случилото се през тези 600 години би трябвало да е достатъчно. В Европа Ренесансът бил в разцвет, последван от Просвещението и Индустриалната революция, която на свой ред поставила началото на ерата на парната машина, електричеството и на всякакви видове механични двигатели. Испания, откривайки Новия свят, прибрала несметни богатства от злато и сребро от Южна Америка, неспечелено с труд състояние, което по ирония на съдбата довело до икономическата ѝ разруха. Междувременно Португалия, Великобритания, Франция и Холандия – всяка една от тях създала глобална империя. Пустошта на Северна Америка става свидетел на това как британците основават различни крайбрежни колонии; поради некомпетентната администрация колониите скоро изгонили своите господари. След като станали "обединени щати“, нуждата им от работна ръка привличала угнетените емигранти от Европа дотогава, докато Америка не застанала на прага да се превърне в най-голямата икономика в света. През този период от 400 години (1299–1922 г.) Франция станала водеща сила в Европа, претърпяла безпрецедентна революция и след това, при Наполеон, се заела реално да завладее онези страни, над които някога имала влияние. Всичко това и още много други неща се случили през дългите векове, докато Османската империя управлявала Близкия изток до голяма степен незасегната от това, което виждала като външни несъответствия на политическата и технологичната промяна. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Наричат го "плод на паметта"
10:37 / 17.04.2024
Важни съвети при плащане с карта онлайн
14:19 / 17.04.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
