ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
НОВО
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
Иво Сиромахов: Живеем в потресаваща кочина! Богаташите в България строят само хотели и кръчми
Автор: Екип Plovdiv24.bg 12:38 / 09.12.2022Коментари (0)37145
©
Писателят и сценарист Иво Сиромахов в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Г-н Сиромахов, вие споделихте в личния си профил във  "Фейсбук“, че от 5 януари стартира курс по творческо писане. Разкажете ни малко повече за него, тъй като е доста по-различно обучение от традиционните, които се предлагат.  

Аз се занимавам професионално си писане вече почти 25 години и доста хора започнаха да ми пишат в социалните мрежи, да ме питат как се учи този занаят, какви са основните правила в писането. И аз си дадох сметка, че мен навремето никой не ме е учил, защото нямаше кой да ме научи, трябваше да се уча сам, и то най-вече с много четене и с много опити. Разбира се, имах тогава късмет да попадна на добри редактори, които ми дадоха много и ме научиха на много от правилата на писателския занаят.

И си казах щом има такъв интерес, защо да не обобщя всичко, което съм научил за писането през тези 20 и няколко години и да направя един такъв курс, в който всъщност хората, които се записват и ми изпращат по имейла свои текстове, дискутираме върху тях, аз им изпращам мои лекции, в които съм обобщил личния си професионален опит, давам им задачи, и така в продължение на 12 седмици. Това, което получавам досега като отзив от проведените няколко такива курса, е, че хората са благодарни, че все пак някой им е обърнал внимание върху природата на писателския занаят. И между другото, сред курсистите има някои хора, които имат забележителни писателски умения и просто е удоволствие да работя с тях.  

Ето и вие казвате и го определяте като занаят и казвате, че има интерес как се учи той. Аз в тази връзка искам да ви попитам: той може ли да се научи или задължителна част от успеха е талантът? Вие казахте уменията за писане.  

Вижте, във всеки вид изкуство талантът е водещ, разбира се. Но има и някои основни умения, които трябва да създадем. Всеки гениален художник е започнал от това някой да го научи как да държи четката. Най-добрият цигулар е минал уроци по това как се държи лъка и как трябва да се движи по струните. Това наричам аз занаят – това са базовите умения, които всеки човек, който се занимава с изкуство, трябва да има, а след това ако е талантлив, вече може да ги развие.

Но няма как да станеш велик цигулар, ако не си се научил да държиш лъка. Това правя аз в моите курсове: обучавам курсистите, учениците на базовите умения и знания в писането, т.е. как се построява една история, колко важно е събитието в нея, как се пише диалог, как се създава конфликт – неща, без които един текст не може.  

Така е, наистина е много важно за усъвършенстването им за по-нататък, както и вие казахте, да се положат основите.  

То вече си до човека. Някой искат да се развиват, имат характер и желание, други пък не искат. Вече в крайна сметка зависи от това какво човек иска да вземе от този курс и как иска да се развива в бъдеще.  

Да, но със сигурност начинът на писане и творческото писане никога няма да бъде излишно, дори и да не искат да се развиват в тази насока, по мое мнение.  

Винаги е полезно човек да може да се изразява добре писмено, щото ще се наложи дето се казва да напишеш имейл, да напишеш писмо. Важно е да можеш да се изразяваш добре, защото в крайна сметка по това посрещат, по начина, по който се изразяваш писмено. Ако си неграмотен и пишеш с много беден речник, който включва 100-150 думи, това отблъсква.  

Именно. Вие често сте критичен към съдържанието, което предлагат българските медии. Какво им липсва според вас и защо не се предлага качествено съдържание - такова, каквото би трябвало да виждаме?  

На българските медии им липсва най-вече свобода. За да има качествени медии, те трябва да бъдат свободни. Свободата е горивото в двигателя на журналистиката. Ако няма свобода, журналистиката не върви. Но медиите са овладени, особено в последните 10-12 години виждаме, че те са подчинени на олигархични кръгове, на определени политици, виждаме, че в националните медии голяма част от рекламата идва от държавата, което е абсолютно безобразие. Не може да се рекламират европейски фондове в националните медии и това да се смята за нормална практика и да се приравнява към търговската реклама. Така че на първо място липсва свобода.

Оттам насетне вече започват да се депрофесионализират медиите, защото талантливите, свестни и кадърни хора напускат. Остават онези, които нямат нищо против вместо да правят истинска журналистика, да седят в навечерието на всеки празник на Околовръстното шосе като едни труженички и да броят заминаващите коли, за да ни съобщят в национален ефир разтърсващата новина колко автомобила били напуснали София, след празниците пък пак седят там и броят колко автомобила са се върнали.

Разбирате, че това е пародия на журналистика. Това е много, много далеч от истинската журналистика. Има и един друг процес, който пък е свързан с навика на хората вече да ползват безплатно съдържание. Те не искат да плащат за медии, те искат да ползват онова, което им предлагат безплатните сайтове. А пък те, за да си осигуряват по-голяма публика, избират неистината, жълтото, избират по-атрактивното. И някак си това е един порочен кръг – ние роптаем, че медиите ни дават само жълта, много често фалшива информация, но с интереса си към тях ние подклаждаме тези жълти, дори бих ги нарекъл жълто-кафяви медии. Единственият начин да има качествена добра журналистика е, когато се плаща за нея. Защото всяка качествена стока, всеки един качествен продукт изисква някой да го изработи и той да бъде добре заплатен.  

Така е, пък и както се казва: търсенето определя предлагане. И когато има търсене на точно такъв тип новини от точно такъв тип сайтове, те винаги ще съществуват.  

Вижте, те винаги ще съществуват, въпросът е да съществуват и другите. Винаги е имало жълти медии, както се казва. Въпросът е наистина да има и едното, и другото. Защото в крайна сметка хората като мен и вас, които искат да потребяват качествена информация, качествени анализи, те в момента няма откъде да си намерят, дори и да са готови да платят за това.  

В една своя публикация от ноември месец вие споделяте, че цялостната картина на обществото ни е отчайваща. Защо, какво се случва, че стигнахме до ситуацията, в която се намира държавата ни, и до кризите, на които сме подложени, натиска?  

Защо сами си го направихме така. В крайна сметка когато сееш тръни, няма как да очакваш да поникнат орхидеи. Българското общество е в разпад от много време, от десетилетия, може би от 80 години вече е в разпад. И в него всъщност голямата беда идва от възпитанието. Българите се провалят като родители, те не умеят да възпитават добре децата си. Те ги учат на себичност, на егоизъм, отглеждат в семействата си едни малки агресивни, егоистични простаци, които порастват и се превръщат във възрастни агресивни и егоистични простаци. Това е основната причина за провалите в нашето общество. Българите са много лошо възпитани. Втората причина е, че са необразовани.

Образованието вече не е ценност. Да кажем, ако през Възраждането умните хора са давали мило и драго да изучат децата си, сега вече на училището се гледа като на една скъпоплатена забавачка, там нещо да се занимават децата, да не ми седят тук на главата. Но никой не се интересува какво учат, какви знания придобиват и най-вече дали развиват критично мислене. Защото без критично мислене хората са загубени. Наскоро четох някаква статистика, че вече 47% от българите са функционално неграмотни. Това означава, че могат да прочетат един текст, но не могат да го разбират, не могат да разберат какво е съдържанието му.  

Пагубно.  

Това е абсолютна катастрофа. Всеки втори е неграмотен, всеки втори не знае какво чете и какви изводи да си прави от това нещо. Така че тези кризи,  за които вие говорите, те са заложени далеч назад във времето, и просто сега виждаме плодовете им.  

Понеже заговорихме за възпитанието и за това, че сами сме се поставили в ситуацията, в която се намираме – вие често анализирате народопсихологията на българския народ и книгите ви се отнасят именно към нея, в тази връзка политическата картина у нас, поведението на политиците, на хората в парламента отразява ли българската народопсихология и манталитет? 

Изцяло. Всъщност тези политици, които са в парламента, в правителството, те не са дошли от Марс. Те са изпратени там от хората, които гласуват за тях. Хората, които гласуват за тях, си представят точно такива политици и затова избират тях. Гениална е фразата "Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме“ – в нея се съдържа цялата философия на българската политика. Простият човек иска да вижда във властта прости хора, посредственият човек иска да вижда посредствени хора.

Давате ли си сметка, че да речем ако в България министър-председателят отива на работа с велосипед, както го прави холандският министър-председател, или отива на работа с метро – мога да ви кажа, че избирателите ще му се подиграват и ще казват "Ама защо?! Той сега, шефът, не може да ходи с велосипед. Аз, ако бях на негово място, щях да ходя с най-скъпия джип, с най-луксозната "Лимузина“. Именно това се възпроизвежда във властта – хората гласуват за такъв тип свои представители. И нещо друго: ако в нормалните държави разстоянието между гражданите и политиците е много малко и там гражданите и политиците разговарят на едно ниво, тук, в България гражданите гледат към политиците отдолу нагоре, като роби към господари. Докато я има тая робска психика, ние няма как да очакваме, че изведнъж държавата ще заработи. Хората, които гласуват, така си представят държавата. Искат да виждат такива хора.  

Но пък после роптаят. 

Ами те роптаят, защото самите те не знаят какво искат. Но в крайна сметка те са отговорни с гласовете си да получават именно такова управление, каквото получават. 

Един основен проблем, чието решение не намираме вече втора година, е невъзможността да бъде съставено правителство. Какво показва поведението на лицата на България, на депутатите? 

Как да бъде създадено правителство, като хората в един блок домоуправител не могат да си изберат? Нали разбирате, че обществото не съществува, то се е разпаднало. Всеки се е затворил в кутийката си и не иска да разговаря с другите. Ако в един блок, в който има да кажем 50 апартамента и в тия 50 апартамента живеят 150 човека, ако тия 150 човека не могат да се разберат дали трябва да си поправят асансьора, дали трябва да сложат нова врата на входа, как очакваме ние 240 души, изпратени от къде ли не в парламента, хора без особен умствен багаж и недобре образовани, ще се разберат? Аз мисля, че не можем да очакваме такова нещо.  

А чуваме само призиви за диалог, за разбирателство и… 

Диалог може да стане, ако искаш да чуеш другия. Когато слушаш само собствения си глас, това се нарича "монолог“. Ние слушаме едни монолози, една поредица от монолози. 

Загуба на време. 

Чиста загуба на време. 

Кое е нещото, което най-много ви дразни в процесите, които се случват у нас, и ако зависи от вас, какво бихте променил веднага, своевременно? 

Вече нищо не ме дразни, защото стоя и гледам отстрани на тези процеси. Даже мога да ви кажа, че по-скоро ме забавлява, защото отстрани всичко това изглежда толкова смешно и абсурдно. Ако можех да променя нещо, бих почистил. Много е мръсно навсякъде около нас. Ние живеем в кочина, ама в потресаваща кочина и започваме да свикваме с това нещо – като нещо нормално, като нещо естествено. Ние сме се заринали в боклук и в мръсотия. Това е, което бих променил. 

Има ли почва за промяна? 

Не. 

Какви са вашите наблюдения – може ли тази България, която е днес, да ражда будители? Въпреки че – ето, вие казахте, че почва за промяна вие не виждате. 

Будители има, има сред нас доста такива хора. Въпросът е дали обществото иска да ги види и дали изобщо се интересува от това, което правят. Ето сега например аз много се възхищавам на издателя Манол Пейков, който си заряза издателството и всичко, и тръгна да събира пари и да купува за гражданите на Украйна дрехи, обувки, сега им изпраща генератори, защото нямат електричество. Ето ви един будител, ето пример за такъв човек, който иска да бъде полезен и иска да буди хората, по някакъв начин нещо да прави, което е полезно за обществото. Има такива хора. Въпросът е дали по някакъв начин искаме да сме като тях и дали изобщо ни интересуват, или по-скоро ни интересува да дойдат поредните почивни дни, пък да седнем на масата, да преядем, да препием и да се изпокараме с роднините си за наследствените имоти. 

Така е, има ги тези будители, но наистина сякаш не виждаме действието им и не се говори толкова за тях. 

Напротив, може да се види действието им, ако имаме интерес да го видим. 

Но ние търсим друго. 

Ако сме си затворили очите, няма как да ги видим. 

Точно, че сякаш си затваряме очите и търсим другите новини, не това. 

Ами всеки търси това, от което се вълнува. Вижте, за да възникнат във Флоренция толкова много гениални художници, това означава, че някой е имал нужда това да се случи, хората са имали нужда от красота. Някой е отишъл там и е вложил парите си – Медичите да речем, в изкуство, в нещо, което и днес можем да отидем в музея и да се възхитим – на Леонардо, на Ботичели, на Микеланджело. Това нещо не е станало ей така, от само себе си, просто обществото тогава е имало нужда това да бъде създадено и то е създадено. 

При нас всичко си е красиво и явно нямаме нужда...

Вижте, в последните 30 години в България има доста богати хора, доста заможни – някой построи ли една художествена галерия, един университет или училище? Строят се само хотели и кръчми – това е. Т.е. обществото очевидно има нужда от това. И затова в България има хотели и кръчми, а във Флоренция има Леонардо и Микеланджело. Вижте колко е простичко.







Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!

Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Януари 2023 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Виж още:
Актуални теми
Концесията на стадион "Пловдив"
Зима 2022/2023 г.
ВК Марица, сезон 2022/2023
Диана Димитрова жертва на физическо насилие
ТВ и шоу сезон 2022/2023 г.
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Пловдив и региона.
e-mail:
Анкета
Какво трябва да се направи с парите за пробива до Водната палата?
Пробива в крайна сметка трябва да се реализира
Да бъдат пренасочени към продължението на бул. Северен
Да бъдат пренасочени към реализирането на проекта за кино "Космос"
Да бъдат пренасочени към проекта "Форум юг"
Нямам идея къде да бъдат пренасочени, но да не се довършва пробива
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:
За контакти
За реклама
Екип
Правила
Пловдивчани във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
©2004 - 2019 Медия груп 24 ООД. Plovdiv24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Plovdiv24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Plovdiv24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.
Статистика: