Христанов: Носих умиращ човек в одеало

Бившият зам.-министър на земеделието Иван Христанов в социланте мрежи описа  тежка нощ, която никой човек не би искал да преживее.

Иван Христанов иска да покаже колко безпомощни могат да бъдат хората, когато се сблъскат със срината държавна система – в случая със Спешната помощ. Той описва ситуация, в която болна жена почти не получава помощ заради откази, лоша организация и липса на техника. Чрез личния си опит подчертава, че това не е изолиран случай, а реалност, която рано или късно засяга всички българи. Христанов изразява болка, гняв и непримиримост към това състояние на институциите.

В същото време той показва уважение към медиците, които работят в тежки условия и въпреки системата продължават да помагат. Подчертава и човечността на жена си, за да контрастира с лъжите в медиите. Посланието му е, че не иска да бъде политик в традиционния смисъл, а човек, който отказва да приеме абсурда и несправедливостта като нормални. Иска държава, която подкрепя хората, а не ги оставя сами в най-тежките им моменти. 

Ето целия текст на Христанов:

"Прибирам се в 02:35. Носих умиращ човек в одеало.

Защото носилката на Бърза помощ не може да влезе в асансьора на соц. строителството. Не влиза, защото асансьорите имат формата на изправени ковчези.

Количката в линейката пък не работи, също като държавата. Затова с лекаря навиваме одеало и четирима мъже носим, хванали ъглите.

Преди това стоях пред входа и чаках да разбера дали все пак ще вземат пациента. Стоях и се запознавах с чл. 141 от Наказателния кодекс, готов да водя спор, ако пак откажат да закарат болната до спешното.

Две линейки вече са си тръгнали, тази е трета. Дъщерята плаче и едвам си поема въздух, приклещена в ужаса на отлитащата си майка и отлетялото здравеопазване. Аз се готвя за битка с третия екип. Медиците също са смачкани в Системата и съм дълбоко благодарен, че битка не се наложи.

Слава Богу, взеха я. Пренесохме душата с одеало до линейката и минута по-късно светкащото синьо се отдалечи между блоковете.

Две деца спят вкъщи. Прибрах се. Жена ми, Ива, отиде в “Света Анна" за подкрепа на дъщерята на болната. Това е същата жена, за която кафевите медии през 2022 г. пишеха, че има замъци във Франция и нейна лаборатория ще сложим на границата. Замъци няма, и лаборатория няма. Има добро сърце.

Всеки от вас, които четете това, неизбежно ще стигнете до същото положение. Дали ще се сблъскате с държавен орган, полиция, здравеопазване - абсолютно неизбежно е да стигнете до този момент на…

Безпомощност

Страх

Отчаяние

Несправедливост

Омраза към “държавата"……. която я няма!

Аз просто се боря да не ви се случва! Държавата ни, с всички нейни органи и институции, да е наш закрилник и опора.

Законът казва, че съм политик.

Не съм. Не съм бил. Няма да бъда.

Аз съм един обикновен българин, който…

Отказва да се откаже…

Отказва да свикне… и

Отказва да се примири!

Моля се да не изживявате нощта на това семейство, такъв сблъсък с рухналата държавност, такива моменти на безизходица в лицето на нещастието!

Бог да ви пази!

П.П. Благодаря на екипа на Спешна помощ. Знам, че докторът е правил грешки. Знам, че е губил битката със Смъртта и със Системата. Знам, че десетки, дори стотици, хора го обвиняват за неадекватната държава, платили с живот за безразличието и. Благодаря ти, докторе.

Седем медици в болница “Света Анна" се бориха за живота на една възрастна жена, вместо да я зарежат да се спомине в коридора. Благодаря им!

03:45

Напусна ни! Да е светло на душата ти, Йовче! Джули, обичаме те!"