Гергана Стоянова: Не бях виждала 250 деца да пишат, да мълчат и един през друг да дават адекватни отговори

Преди две години през април се завърнах в Хисаря след първото ми посещение преди 30 години. И останах смаяна от зеления, ухаещ на свежест чар на града. Тогава, по покана на МОН, със семинара си открих националната олимпиада по литература. Така актрисата Гергана Стоянова започва разказа си за посещението си в Хисаря. И продължава:

Понякога едно място те изненадва не с това колко се е променило, а с това колко естествено е събрало различни епохи в едно. В Хисаря вековните чинари хвърлят сянка върху римски зидове, минералните извори продължават да привличат хората както преди близо две хилядолетия, а животът тече спокойно между историята и настоящето.

През вековете градът е бил известен като Августа и Диоклецианополис, а в средновековни източници се срещат и имената Алексиополис и Неокастрон.“

Днешното му име идва от турската дума "хисар“ – крепост. И наистина, най-впечатляващият му белег са едни от най-добре запазените римски крепостни стени в България – над два километра дълги, с 44 кули и монументални порти, които и днес очертават сърцето на града. Зад тях археолозите са открили останки от римски терми, казарми, малък амфитеатър и едни от най-ранните християнски храмове по българските земи.

В четвъртък веднага след срещата си в НТГ в Пловдив тръгнах към Хисаря.

Направихме семинара "Аз уча, вярвам, мога, знам“ в читалището. Там се събраха около 250 деца от 5. до 7. клас от Хисаря:

СУ "Христо Смирненски“, ОУ "Климент Охридски“, ОУ "Васил Левски“, от ОУ "Христо Ботев“ – с. Паничери и ОбУ "Христо Ботев“ – с. Красново.

Предупредих учителите, че ако децата шумят и показват неуважение към тях, винаги реагирам много остро. Една от класните веднага каза: "Няма проблем, но не мисля, че ще има проблем с нашите ученици." Не бях виждала 250 деца да пишат и да мълчат и един през друг да дават адекватни, смислени иинтелигентни отговори когато задавам въпроси по отделните теми. Не знам дали можете да си представите колко много са 250! Два часа показваха знания и в същото време невероятна дисциплина и толерантност.

Благодаря на учениците за активното участие, любопитните въпроси и готовността да разговаряме открито за ученето, вярата в собствените възможности и избора да поемаш отговорност за живота си.

Четвърти мандат поред градът се управлява от жена кмет. Три мандата инж. Пенка Ганева и сега Ива Вълчева. И си личи, че домът е подреден от жена. Чисто, цветно и ухаещо на цветя! С благодарност към Община Хисаря и поделение "Просвета“ за любезното съдействие, към НЧ "Иван Вазов“ – Хисаря за подкрепата и специално към Никола Ченгелски за поканата и отличната организация. Да, догодина ще се видим пак!

П.П. Малко информация за читалището и връзката на Иван Вазов с Хисаря:

Според историята на читалището, читалищното дело в Хисаря започва през 1904 г. по инициатива на учителя Никола Младенов и местни интелектуалци. Вазов не е основният учредител, но е бил тясно свързан с него. Посещавал често Хисаря, а читалището е наречено на негово име със съгласието му. Освен това поддържал връзка с настоятелството. Изпращал като дар свои книги с автограф и книги от други автори за библиотеката. Всъщност той е бил сред духовните покровители и благодетели на читалището.

Хисаря бил предпочитан курорт за тогавашната интелигенция, а Вазов многократно е гостувал там, привлечен от минералните извори и античните останки.

На южната крепостна порта "Камилите“ в Хисаря има паметен знак, а редица местни и исторически източници посочват, че именно там през 1882 г. Вазов е написал или е бил вдъхновен да напише стихотворението "Отечество любезно, как хубаво си ти!“.