Показва коментари на Kolman

Много хора си спомнят с добро времето преди 1989 г. Било е по-спокойно, нямало е бедни, стандартът на живот е бил по-висок. Но истина ли е всичко това? Човешките спомени са странно нещо. Доказано е, че паметта заличава лошите събития, освен ако не са възприети като ключови и дори тогава ги смекчава. Това позволява на хората да запазят психическото си здраве, трупайки опит през годините. Същевременно обаче повечето хора имат измамна представа за миналото. В НРБ това го имаше във всеки дом Фактите всъщност показват една доста по-различна картина от годините в края на тоталитарното управление на България. А това е времето, когато брутният вътрешен продукт на страната достига пик за периода на властта на БКП, както и заплатите. На този фон обикновените хора са подложени на хроничен недостиг на продукти и услуги, дори такива от първа необходимост. Режимите на тока и водата са обичайни събития. Доставките на храни са ограничени. А средният доход, който едва надхвърля психологическата граница от 100 долара, по официалния курс, обикновено не стига за покриване на месечните нужди на домакинствата.От жилището до тоалетната хартия - реалността в НРБ През 1989 г. БВП на България достига връх от 77,7 млрд. долара, претеглен по стандарт на покупателната способност (за сравнение за 2018 г. БВП по СПС е 162,3 млрд. долара), а броят на населението за първи път надхвърля 9 милиона души. Хлябът струва 32 стотинки. Токът - 4,5 ст. А кофичка кисело мляко е 23 ст. Цената на килограм краве сирене е 2,30 лв. Въпреки субсидираните от държавата цени обаче средната заплата от 270 лв. не стига за месечната издръжка на четиричленно семейство, при двама работещи родители. А в много сектори възнагражденията са по-ниски. Средната пенсия от близо 120 лв. също едва покрива разходите за живот на пенсионерите.Държавата компенсира ниските възнаграждения освен чрез субсидиране на цените на практически всички продукти на пазара, така и с осигуряване на евтини или дори безплатни допълнителни услуги за работещите, като почивки на море или планина.Субсидиите обаче пораждат друг проблем - хроничен недостиг. И той обхваща не само стоките в магазините, дори и тези от първа необходимост, но и услугите. Например в редица градове се въвеждат режими на доставките на ток или вода заради недофинансиране на необходимата инфраструктура или липса на валутни средства за внос на енергийни ресурси.Режимът на тока в редица квартали на София през зимата на 1985 г. е типичен пример за това. От 15 септември до 15 април 1986 г. се забранява включването на уреди с обща мощност над 500 вата от домакинствата. Въвеждат се и лимити за мощността на електрическите крушки. При неспазване на ограниченията гражданите са заплашени от глоби или дори прекъсване на електроснабдяването.