Експерти на ЕЦБ: Алчността на фирмите не е причина за скока на инфлацията в еврозоната

След пандемията от COVID-19 цените в Европа и по света се повишиха рязко. Инфлацията достигна нива, невиждани от десетилетия, а почти всички потребители усетиха поскъпването  - от храните и горивата до услугите. Често обяснението беше търсено в "алчността“ на фирмите или в твърде силното възстановяване на търсенето. В икономическо изследване на eĸcпepтитe oт Европейската централна банка Aнтoн Haĸoв и Mишeл Гacибe показва, че причините са по-структурни и по-прости - икономиката е силно взаимосвързана, а фирмите повишават цените си, когато нямат друг избор.

В реалния свят фирмите не работят изолирано. Почти всеки бизнес използва суровини, енергия и услуги от други фирми. Пекарната купува брашно и ток, транспортната компания гориво и резервни части, а заводите метали, химикали и енергия. Това означава, че икономиката функционира като мрежа от взаимосвързани отрасли.

Когато цената на важен ресурс се повиши рязко, например електроенергията или горивата, ефектът не остава само в този сектор. По-високите разходи се пренасят към всички фирми, които използват този ресурс, а след това и към техните клиенти. Така започва верижна реакция, при която поскъпването се разпространява из цялата икономика.

Много хора си представят, че фирмите могат лесно и непрекъснато да коригират цените си. В действителност това не е така. Промяната на цените изисква време, административни усилия и носи риск – например да се загубят клиенти. Затова повечето фирми отлагат корекциите, докато натискът не стане твърде силен.

Именно тук идва т.нар. "ценообразуване според обстоятелствата“. Фирмите повишават цените си не по график, а когато разходите им се отклонят достатъчно много от старите условия. Ако поскъпването е малко, те го "поглъщат“. Ако обаче е голямо и трайно, са принудени да реагират.

Изследването прави ясно разграничение между два вида икономически шокове.

Когато търсенето се увеличи, например след отварянето на икономиката след пандемията, фирмите продават повече, но разходите им не скачат веднага. Цените на суровините и междинните стоки се покачват бавно, което означава, че цените за крайните потребители също растат постепенно.

При шокове от страна на предлагането картината е съвсем различна. Ако ключов ресурс поскъпне рязко, както се случи с енергията след началото на войната в Украйна, много фирми са принудени да вдигнат цените си почти едновременно. Това води до бърз и силен инфлационен скок, който се усеща навсякъде.

Моделът, разработен от Haĸoв и Гacибe, показва, че когато шокът е голям, ефектите не нарастват линейно. Малко поскъпване води до ограничени реакции, но голямо поскъпване може да "отключи“ масови ценови промени в много сектори едновременно. Това обяснява защо инфлацията след 2021 г. се ускори толкова рязко, въпреки че икономиката не се беше променила изведнъж във всички направления.

Приложен към икономиката на еврозоната, моделът включва близо 40 взаимосвързани сектора. Когато в него се отчетат следпандемичното възстановяване, недостигът на работна сила и скокът на цените на енергията и храните, той успява да възпроизведе реално наблюдаваната инфлация от около 11% и масовото преценообразуване от страна на фирмите.

Основният извод е, че инфлацията не винаги е резултат от прекомерно търсене или спекулативно поведение. Често тя е следствие от необходимост, фирмите просто се опитват да покрият рязко нарасналите си разходи.

За централните банки това означава, че трябва да следят не само общите икономически показатели, но и кои сектори са ключови за веригите на доставки. Поскъпване в енергетиката или други базови отрасли може да има много по-голям ефект върху инфлацията, отколкото промени в потреблението.

В свят с все по-сложни и взаимосвързани икономики разбирането на тези механизми става решаващо. Следпандемичната инфлация показва, че понякога цените не растат заради алчност, а защото цялата икономическа мрежа е поставена под силен натиск.