Експерт: Роботите ще заместят хората, коитo досега въpшеха тежката, еднообразна и oпacнa paбoтa
Производствените компании в България все по-ясно осъзнават необходимостта от автоматизация. Това коментира в студиото на Money.bg Иво Трайков, представител на KUKA за България, който подчерта, че роботизацията у нас вече не се възприема като технологична екзотика, а като реална потребност, към която бизнесът се насочва с нарастваща скорост. По думите му страната все още изостава от средното европейско ниво. У нас има между 20 и 50 индустриални робота на всеки 10 000 работещи, докато средната стойност за Европа е около 200, а в Германия достигат над 400. В най-развитите азиатски държави пък броят надхвърля 1000. Въпреки това България е по-добре позиционирана от Румъния и Гърция, което според Трайков показва, че процесът на навлизане на роботите тук вече е в движение.
Той вижда сериозен потенциал за автоматизация във все повече производствени сфери, включително при разтоварването на контейнери и камиони, както и при операции като боядисване и фрезоване. Леяарската индустрия и фармацевтичният сектор също са сред областите, в които роботите могат да заемат стабилно място и да оптимизират процесите. В обществото обаче все още битува опасението, че роботите отнемат работни места. Според Трайков това е погрешно схващане. Той прави паралел с багера, който някога е заменил 20 души с лопати, но ако днес някой се опита да намери толкова работници за подобен труд, просто няма да успее. Истината според него е, че липсват хора, които са готови да вършат тежка, еднообразна и често опасна работа. Точно в тази ниша роботите влизат напълно естествено.
Трайков посочва, че в много индустрии автоматизацията е не просто удобство, а въпрос на безопасност. В металургични заводи с температури над 2400 градуса човешкото присъствие е силно рисково, а при работа във взривоопасна среда, каквато е например при някои бояджийски цехове, роботите със сертификация АТЕХ са практически незаменими. Същото важи и за хладилните камери при температури до минус 30 градуса, където малцина биха се наели да работят, независимо от възнаграждението. Там, където човешкият труд става нежелан или невъзможен, роботите се оказват естественото решение, а хората могат да бъдат пренасочени към дейности с по-висока добавена стойност.
Много малки предприятия все още приемат автоматизацията като твърде скъпа инвестиция, но според Трайков възвръщаемостта обикновено идва в рамките на две до пет години. Той подчертава, че дори малко отсъствие на работници може да блокира цяла производствена линия, докато роботът не боледува, не отсъства и не изисква почивка. Това прави автоматизацията не просто модернизация, а реален фактор за сигурност в бизнеса. Съвременните роботи са и изключително гъвкави и могат да бъдат пренастройвани според нуждите — днес могат да подреждат кисело мляко, а утре да заваряват.
Трайков дава пример с проект, при който осем работници били ангажирани с разтоварването на тежки стекове по 12 килограма. Роботът успял да вдига целия стек наведнъж, почти 90 килограма, и работел два пъти по-бързо. Така служителите били прехвърлени към по-смислени задачи, без да загубят работата си. Подобни примери според него показват ясно как роботите могат да оптимизират процесите, без да водят до съкращения.
На въпрос дали в България вече има изцяло автоматизирани производства, Трайков отговаря положително. У нас вече съществуват т.нар. тъмни фабрики — огромни помещения, в които процесите се изпълняват изцяло от роботи, а специалист по автоматизация наблюдава и се намесва само при нужда. Той посочва за пример завод в Кърджали, произвеждащ компоненти за автомобилната индустрия. Напълно без хора не може, казва Трайков, но за рутинните и повтарящи се дейности просто няма желаещи, което прави роботите логичната стъпка напред за българската индустрия.