Осем области в страната са с най-голям дял домакинства с високи енергийни разходи или затруднения да плащат сметките си, сочат данни от Националната карта на енергийната уязвимост на домакинствата. Проектът е разработен от WWF – България и Института за икономически изследвания при Българската академия на науките (БАН).

Областите са: София, Разград, Велико Търново, Видин, Добрич, Плевен, Силистра и Сливен.

Картата се прави за първи път и измерва три основни показателя - енергийни нужди, социална уязвимост и субективното усещане за енергийна бедност. Включен е и нов индикатор - прекомерна зимна смъртност, който се измерва за първи път в България, обясни в интервю за БНР Теодора Пенева, старши експерт "Климат и енергия" във WWF България.

"Има стресиращи данни, на които трябва да се обърне внимание. Картата онагледява дълго подценявани системни проблеми както от националните, така и от местните политики“, посочи тя.

Доходите остават водещ фактор за енергийната бедност. Много домакинства нямат възможност да инвестират в енергийна ефективност – едва 8% от многофамилните сгради са санирани по национални програми, а за еднофамилните сгради няма никакви програми. Две трети от енергийно бедните живеят именно в къщи. Междувременно само 20-24% от живеещите в многофамилни сгради са енергийно бедни.

"Ако се приложи диференциран подход и не се раздава 100% грант за всички, един и същи ресурс ще стига за два пъти повече сгради. При тези огромни неравенства това не е популизъм, а логика“, коментира Пенева.

Тя подчерта необходимостта от инструменти както за най-бедните, така и за средната класа.

"Не можем да изолираме средната класа, защото доходите на 70% от населението са под средните. Говорим за големи неравенства.“

Експертът предлага енергийно бедните да не заплащат за саниране, а за средната класа да се използва комбинация от инструменти – грантови схеми и кредити с ниски или без лихви за подмяна на дограма и отоплителни системи.

"Този процес трябва да е постоянен. Не трябва да разчитаме само на планове от ЕС. Активната жилищна политика със социални елементи може да намали неравенствата и да направи домакинствата по-устойчиви на шоковете в цените на енергията“, заяви Пенева.