Един от най-големите проблеми, които човечеството трябва да реши, е недостигът на достатъчно протеини

От последните 10-15 години насам, живеем във време, в което повечето хора по света страдат не от недостиг на храна, а от прекаляване с нея. Свикнахме на изобилие и разнообразие в хранителните продукти, каквото предишните поколения не са познавали. Но възниква въпросът: идва ли краят на тази ера на изобилие?

Нарастващият брой новинарски емисии, свързани с природни бедствия, урагани и екстремни явления, ни показва колко сериозно тези явления влияят върху земеделския сектор. А земеделието е един от секторите, които ще бъдат най-засегнати от климатичните промени.

В разговор за предаването "Време за наука" по Българското нацонално радио, инженерът по храните Ивайла Сопотенска сподели своите виждания по темата:

"Проблемите с промяната на климата са едно от основните предизвикателства в производството на храни. Търсят се решения, и на хоризонта има налични варианти, с които човечеството ще може да се справи с тези изменения."

Един от най-големите проблеми, който човечеството трябва да реши, е недостигът на достатъчно протеини за изхранване на населението. Според Сопотенска, в Европа проблем с изхранването няма, но той е осезаем в Африка и някои части на Азия.

"Намаляването на обработваемите площи заради човешката дейност също е проблем", продължава Сопотенска. "Търсят се алтернативи. Една от тях е добивът на протеини от растителен произход, чрез култури като соя, нахут, леща и фасул, които добре познаваме и често консумираме в нашата култура. Те са богат източник на протеини и биха могли да заместят животинския протеин."

Въпреки това, според инженер Сопотенска, растителните протеини не съдържат пълния набор от незаменими аминокиселини, необходими за правилното функциониране на човешкия организъм. Затова се търсят нови, алтернативни варианти.

"Големият хит преди няколко години бяха брашната от насекоми или лабораторно отгледаното месо", добавя тя.

Освен това, Сопотенска коментира и въпроса за генетично модифицираните организми (ГМО). Тя посочва, че към момента няма доказателства, че ГМО технологиите вредят на здравето на хората, но въпреки това се провеждат дългосрочни изследвания за потенциалните им ефекти.

"В Европа ГМО продуктите не са разрешени именно заради предпазливостта относно техните дългосрочни ефекти", обяснява тя.

Климатичните промени, заедно с технологичните нововъведения и нарастващата нужда от адаптация в производството на храни, ясно показват, че бъдещето на изхранването ще изисква както научни пробиви, така и глобални решения.