Моловете, хипермаркетите, пазарите, градският транспорт и навсякъде, където се трупат хора, стават и "конгреси" на джебчиите. В столицата техни делегати с ловки пръсти прииждат от градове като Костинброд, Елин Пелин, Радомир, Самоков, Левски, Червен бряг, Горна Оряховица... Включват се и колегите им гастрольори от чужбина - Румъния, Албания, Сърбия...

Преди няколко години нашенските виртуози в занаята са избирали Лондон, Париж, Берлин, Рим или Виена. Но тамошните власти не се церемонят, ловят, пращат зад решетките, лепят предупредителни плакати с лицата на обирджиите, експулсират и налагат ограничения за влизане в страната. Затова все повече джебчии предпочитат родните ловни полета, сочат анализите на криминалистите.

Според полицията средно от около 150-200 обирджии, действащи в София, в дните преди Нова година броят им скача до 300-350 души. Това е така, защото през лятото джебчиите са по морето, но едва малцина от тях "работят" в зимните курорти. Останалите плъзват в София и областните градове.

С джебчийство се занимаватпредимно ромски кланове. 90% от крадците са жени, които учат занаят още от ранно детство от своите майки и баби. Мъжете са чужденци - главно румънци.

След пускането на системата за улично наблюдение в София през 2006 г. и разширението на охраняваните зони джебчийските сборища от центъра вече са по крайните спирки в кварталите или в малки улици около Женския пазар и Централна гара. От 2008 г. насам благодарение на камерите разкриваемостта в столицата от 10% нараства до 30%.

Джебчиите се боят от камерите, тъй като лицата на някои от тях от години фигурират в полицейските албуми и ченгета с по-богат опит веднага ги разпознават. В моловете и други големи търговски обекти, в които също има наблюдение, обирджиите избират зони около паркинги, кафенета, входове или стълбища. Разчитат, че охраната наблюдава по-внимателно вътрешността на магазина и пази стоката.

Предпочитано място за крадене си остават превозните средства от градския транспорт, вече и метрото, като портфейлите изчезват в суматохата при слизане и качване. Например в София е била засечена странна двойка джебчии по тролеите, пътуващи към Александровска болница. Единият мъж ходи с патерица и гипсиран крак, а другият се прави на случаен пътник, който се спуска да му помогне да се качи или слезе.

На акциите си служителите от "Улична престъпност" ходят цивилни, сливат се с минувачите и дебнат да спипат обрджиите по време на действие със задигнатите вещи.

Според анализ на Центъра за изследване на демокрацията кражбите на лични вещи - портфейл, чанта, бижута, са престъпления, за които най-рядко пострадалите съобщават в полицията. Едва 27% от жертвите са потърсили криминалистите за помощ (б. р. - при засегнатите от домови кражби процентът е 54). Това значи, че 73% от пострадалите са си затраяли, с което са поощрили джебчиите.

От ден на ден те стават и все по-нагли, тъй като рядко делата срещу тях приключват с ефективни присъди. Преобладават условните наказания или пробация. А когато кражбата се смята за маловажна - отнетата вещ или пари са под 150 лв., джебчиите се отървават само с глоба.

Малките ромки ги въвеждат в занаята още от 3-4-годишна възраст. След 7-8 години боен опит те вече са корифеи - пипат като хирурзи.

Колкото по-добра крадла стане едно момиче, толкова по-скъпо ще бъде продадена за булка. За джебчийка никога не се плаща в пари, а със златни наполеони, твърдят ченгета. Полицаи с дългогодишен стаж определят като литературен мит образа на джебчията с отрязани пръсти.

"За 20 г. работа в МВР такъв не съм виждал. Нито пък манекени със звънчета, на които уж се обучавали малките крадци", казва служител от сектор "Улична престъпност". По неговите наблюдения родителите първо пращали децата си да крадат шоколади, бисквити и вафли или пък вестници от будките. И така, докато закоравеят и претръпнат към страха.

Преди промените у нас полицията лепеше по гари и спирки снимки с портретите на най-вещите в занаята жени и деца, за да могат гражданите да се пазят и да сигнализират видят ли ги да се въртят наоколо. Сега това не се прави, за да не се нарушават човешките им права. Във Виена и Лондон обаче това хуманно правило не важи, отбелязват наши ченгета. В метростанциите им на всеки 5 минути по мегафона, гражданите се призовават да стискат чантите си здраво и да се обаждат в полицията, ако станат свидетели на джебчийска кражба или грабеж.

Ако в автобуса някой мъж дъхне в лицето ви и усетите мирис на мастика, преди да обърнете погнусено глава, проверете чантата си. Патент на румънските джебчии, които гастролират и у нас, е преди работа да жабурят устата си с анасоновата алкохолна напитка, напомниха столични ченгета.

Хитрият маньовър бил изключително успешен - докато вие гледате в противоположна посока, крадецът действа зад гърба ви. Спокоен е и, че няма да го хванете.

Джебчийките обикновено си набелязват достолепни, но разсеяни дами с много покупки. А също пенсионери и деца. После една от жените вади портфейла на жертвата, подава го на втората от веригата, а тя - на третата. Последната вади парите и хвърля портмонето.

Джебчийството е престъпление, което се наказва по чл. 194 от НК. Текстът предвижда до 8 г. затвор, но изрично се уточнява, че при маловажни случаи присъдата е до 1 г. или пробация.

Проблемът за полицията е, че тези престъпления се разкриват трудно, тъй като апашите не оставят следи след себе си. Ако не ги хванеш на място, трудно ще ги откриеш. Откриеш ли ги - трудно ще докажеш. Обикновено жертвите не разбират кога са били обрани и не могат да дадат описание на възможните заподозрени. Крадците пък на това разчитат. В тъпканицата в автобуса всеки може да е крадецът.

Туристите трябва да внимават най-много за джебчийски кражби в Барселона, а на второ място - в Неапол. Това съобщи неотдавна "Дойче веле", като се позова на проучване на шведския изследовател Боб Арно. Мъжът от години проучва и документира уличната престъпност, негови материали се използват за обучение на кадри за охранителни фирми и полицията.

Според Арно в Испания е хит "трикът с петното", при който крадецът изцапва незабелязано туриста, а после се впуска енергично да му помогне с почистването. В Италия джебчиите пък използват помощни уреди като дълги пинсети, хирургически ножици или куки от телени закачалки, с които вадят портмонетата от дамските чанти, казва шведският изследовател. Той споделя наблюдението си, че напоследък станало мода уличните крадци да се въртят покрай банкоматите и да наблюдават как човек си въвежда пин кода. Запомнят числата, задигат портфейла и се самообслужват преди жертвата да усети, че е обрана.

През 2009 г. заради серия от джебчийски кражби полицията в Хамбург пуска десетки цивилни ченгета да следят по коледните базари, на гарата и на други оживени места в града. Така криминалистите хващат три български ромки на 13, 22 и 47 години. Намират у тях над 1000 евро, дузина телефона и още толкова бижута. Ромките работели по три, като ролята на най-малката е да краде, втората да я прикрива или да отвлича вниманието на жертвата, а третата - да се оглежда за полицаи. На външен вид нашенките не се различвали от добре облечените дами по улиците. Носели маркови дрехи, обувки и очила, правели си прически и маникюр в най-реномираните салони за красота в града, поясняват хамбургските полицаи.

Най-популярни са два начина за джебчийски кражби в градовете, обясняват от МВР.

В първия участват поне трима души, обикновено са добре облечени. Те "работят" на места, където има много хора - в градския транспорт, по пазарите и моловете. С тях често има деца, които играят основна роля - възрастните отвличат вниманието, а хлапакът отваря чантата, измъква портмонето и го подава на следващия по веригата. После всички бързо напускат мястото.

При втората схема извършителят е по-често сам. Той разчита на невниманието или на навалицата в транспорта. За да разсее жертвата, се блъска или моли да бъде упътен. Повечето от "единаците" са мъже, някои са чужденци.

Ето какво препоръчват от МВР, за да се ограничи до минимум рискът да станете жертва на джебчии:

1.

Когато сте на пазар или в транспорта, дръжте чантата си закопчана, плътно до себе си, по възможност да я виждате и обхващате дъното й с ръка. Ако се налага да носите портфейла си в джоба, изберете възможно най-тесния.

2.

При пазаруване в хипермаркет никога не оставяйте чантата си или връхната дреха, в която има пари, в количката с покупките.

3.

Ако носите по-големи суми, разделете парите на няколко места в чантата си и по възможност отделно от документите.

4.

Когато усетите съмнително блъскане, направете забележка силно, така ще привлечете вниманието и на другите хора. Незабавно проверете за документите и портфейла си.

5.

При кражба сигнализирайте веднага в полицията на безплатен телефон 166 или потърсете помощ в най-близкото РПУ на МВР, където ще ви бъдат показани и снимки на вероятните извършители за разпознаване.

Джебчийският клан Филипови се прочу в Лондон, където успя да открадне близо 100 000 паунда от пътници в метрото. По информация на "Труд" Николай Филипов, синът му, двете му дъщери и техните съпрузи били основни конкуренти на фамилията на Кирил Рашков, известен като Цар Киро.

Разследване в Лондон установи, че Филипови са изпращали "заработеното" в България, където купували имоти. Затова у нас започна разследване за пране на пари срещу ромския клан.

Групата "работила" из целия градски транспорт в Лондон, но предпочитаната им територия било метрото. В квартирата на семейството беше намерена карта на градската железница с отбелязани "горещи" точки за кражби. Кланът плащал наем от 1000 паунда на месец за имот в британската столица, където била разположена щабквартирата на десетина български джебчии, които работели за Николай Филипов.

Семейството крадци беше заловено през май 2010 г. и беше изправено пред съда в Лондон. За изненада на британските магистрати всички роми заявиха, че искат да бъдат върнати в България. Филипови си признаха за кражбите и след няколко месеца в британски арест бяха екстрадирани у нас. Заедно с тях беше арестувана и приятелката на семейството Недка Станова.

Източник: в. "Труд"