Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Доказано е: Панелките са издръжливи като хлебарки и няма да се срутят при силен земетръс | ||||||
| ||||||
Темата със срока на годност на панелното строителство чука на вратата от години. Първите сгради от този тип в София са от края на 50-те години. Най-възрастният "индивид е от 1958 г. и се намира в жк "Илинден". Две години по-късно са построени още два експериментални блока в съседство. После се раждат девет блока с 216 апартамента в жк "Толстой". Това разказа за "Преса" проф. д-р инж. Илия Митев, по това време сътрудник в НИСИ (Научноизследователския строителен институт) и автор на една от малкото книги за панелните конструкции у нас. Блокове тип "толстойки" изникват в началото на 60-те години в Пловдив, Шумен, Плевен, както и в столичния кв. "Надежда". И ето че първите панелки навлязоха в предпенсионна възраст - 50-55 години. Притесненията са, че ако сградите не бъдат санирани скоро, възможно е да се появят проблеми с конструкцията и да бъде застрашен животът на обитателите. "Характерно за първите панелни сгради е, че са направени от сгуробетон - смес от цимент, пясък и сгурия. Тези блокове са на 4 етажа. Веднага след "толстойките" обаче сгуробетонът беше изоставен и заменен от обикновен бетон, като за фасадните панели се ползваше керамзитобетон и керамзито-перлито-бетон, които са с по-добри топлоизолационни качества", обясни Илия Митев. Проблем на най-ранните панелки са и т.нар. единични покриви, при които топло- и хидроизолацията над последния етаж е на едно място. Така по-трудно се откриват течове. От 1964 г. обаче се правят двойни покриви, при които между двата вида изолация има въздушен слой. Панелното строителство се развива сериозно от средата на 60-те години, когато с проектирането освен НИСИ се заемат НипроИТИС, "Софпроект" и "Главпроект", както и специализирани организации в Пловдив, Варна и Русе. Блоковете "порастват" до 6 и 8 етажа, поставя се асансьор. Строителството на отделните панели е поверено на 29 домостроителни комбината в България, чийто капацитет е 40 000 жилища на година. Според експерти у нас до началото на 90-те години са построени 850 000 панелни жилища. С този вид конструкция са студентски и работнически общежития, детски градини, крайградски вили и дори туристически обекти. Малцина знаят, че по-голяма част от хотелите в курортния комплекс Албена са панелни, такива изпълнения има и в Слънчев бряг. "По соцвреме действаше наредба, според която амортизационният срок за сглобяемите конструкции като панелните е 70 години. А за монолитните сгради срокът е 80 години. Но това не значи, че след като мине този срок, имотите трябва да се събарят. Всяка сграда трябва да се разглежда сама за себе си, в зависимост от това в какво състояние е, как е поддържана и т.н.", коментира Илия Митев. Доказано е - издържат на силен земетръс Издържат ли панелките на силни земетресения - това е любима тема на архитекти, строители и обикновени "спецове по всичко". Ако се съди по историческите факти, този тип конструкция е издръжлив като хлебарка. Доказва го опустошителното земетресение в Армения през 1988 г., при което загинаха 25 000 души. Територията, която тогава попадаше в Съветския съюз, бе разлюляна от 7,2 по Рихтер. Дни по-късно САЩ изпращат екип, който с изненада установява: 9-етажните едропанелни блокове са невредими. Оказало се, че щетите по тях са най-малки и като цяло те са издържали силния трус. Легенди се носят и за земетресението във Вранча, Румъния. Тогава пострада Свищов. Имаше срутени жилищни сгради, но според специалисти сред тях е нямало панелни. Блоковете в България са конструирани според нормите за строителство в земетръсни райони. През годините обаче те са се променяли, като изискванията са ставали все по-високи. Опасения може да има само за първите панелки до 1964 г., при чийто строеж са важали най-старите норми за сеизмична устойчивост. От края на 1964 г. у нас действа правилникът за строителство в земетръсни райони, който по-късно прерасна в норми за проектиране, а сега е наредба. Документите са съобразени с картата за сеизмична активност, според която земетръсни са районите около София, Пловдив, Благоевград, Велико Търново, Смолян и Шабла. Най-важни за издръжливостта при трусове са връзките между отделните стенни панели, които представляват заварени армировъчни пръти. Те са направени само за защита от земетресения и нямат друго отношение към експлоатационния срок на сградата. Експерти признават, че съединенията между панелите невинаги са с добро качество и през годините може да са корозирали. Но това не е фатално - има начин заварките да бъдат подсилени. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Любимецът на цяла България днес стана на 54
21:30 / 24.04.2025
Ново, по-силно земетресение в Черно море
10:48 / 25.04.2025
Джуджи и Гала се сдобриха
16:17 / 24.04.2025
Инвестиция, но не в имоти, бие всякакви рекорди
09:57 / 24.04.2025
Актуални теми
Абонамент
Анкета
