Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Детето играе на брега в локва, в която плуват три фаса и някаква кафеникава пяна | ||||||
| ||||||
С него са свързани едни от най-топлите ми спомени от детството, когато огромни тумби деца обикаляхме къмпинга с динени фенери и импровизирани костюми, разказвахме си страшни истории край огъня, на който се печеше току-що уловен морски кефал, и играехме сантасе в палатките, докато навън беснееха могъщи бури. Затова, когато след няколко години гръцки изневери се отправих към нашето море, освен с тревожност, бях изпълнена с вълнение и сладка носталгия. Няколко часа опити за оцеляване на магистралата по-късно, пристигаме в Синеморец, който помня като романтично диво селце, с бар "Кораба", на който човек може да изпие няколко ледени бири и да съзерцава вечната меланхолия на черното море. Настаняваме се в гигантски хотел над Бутамята, а от балкона се вижда плажът, в сравнение с който Копакабана е слабо населена пустиня. Сядаме да вечеряме в ресторанта на хотела, само дето не сядаме, защото до ресторанта има басейн и след един час неравностойна борба с тригодишното ми дете, то се съблича чисто голо, гмурва се в студения басейн и започва да киха. Мъжът ми започва да пие мента, глог и валериан. След кратка истерия и известно чудене дали да не поемем обратно откъдето сме дошли още в този момент, оставаме да преспим. Не върви да се предадем така позорно - след късмета да не ни удари тир, изпреварващ друг тир. На другия ден слизаме на закуска, където младеж с вид на човек, който е отишъл да работи на морето за месец, за да спести пари за 48-годишно БМВ с газова уредба, пие фрапе, изтегнат на един стол. Това е сервитьорът, който ни посреща с новината, че сме закъснели и че е останала само континентална закуска. Поръчваме я и отправям учтива молба да разпънат чадъра над масата, тъй като слънцето е убийствено. Уви, не може, защото имало риск да се появи вятър и да отвее чадъра. Омазваме се със слънцезащита фактор 187 с коластра от белорък гибон за гладка кожа и равномерен тен и се отправяме към плажа. Въпреки че приятели са ме предупредили да не стъпваме на Бутамята, решаваме да живеем на ръба и отиваме точно там, тъй като е най-близо до хотела. Още докато приближаваме плажа, мъжът ми започва да се оглежда наоколо сякаш е на ничия земя и да дава на заден ход с поглед на теле, влачено към кланица. Подкрепям го лекичко и просваме кърпа сред цветна феерия от десетлевови чадъри и биваци, под които хиляди хора с лъщящи тела попиват смъртоносни ултравиолетови лъчи. Детето вади кофи, лопати, пояси, плувки и водни пистолети и се отправя към брега, а мъжът ми крещи след него "Не!" с такова отчаяние, че за момент решавам, че се опитва да го спре да скочи във вълните от двайсетметрова скала. Водата прилича на китайска люто-кисела супа с всевъзможни предмети. Докато ровя в раницата за рескю капките на д-р Бах, се опитвам да възстановя семейната хармония с приказки как всичко е наред и "не е толкова мръсно". Уви, точно толкова мръсно е. След като съпругът ми отбелязва, че хората на плажа били грозни, отварям уста да му кажа, че е неприятен сноб, но виждам, че детето играе на брега в локва, в която плуват три фаса и някаква кафеникава пяна. Няма друг начин да преодолея гледката, освен с бира. Отивам до най-близкия бар, в който има 5-6 клиенти и 11-12 келнери с тениски "Цици има по целия плаж, пици има само при нас". Усмихвам се на класическия черноморски лаф и поръчам две бири. Уви, не ни болят главите единствено от немска бира, но такава няма. Карам през просото и взимам Stella, не съм достатъчно смела за наливна. Решавам, че няма да мисля за болести, но келнерът идва с бирите и се завира на милиметър и половина от лицето ми, за да ме пита дали искам чаши. Не искам чаши, не искам и ковид за трети път. Искам да чета Джоун Дидиън в стерилна стая, но хей - морето и пясъкът ни чакат. Последният вече е в устата на детето, а мъжът ми го полива с вода, бърше го с мокра кърпичка и си скубе косата едновременно. Сядам в кочината и отварям "Годината на магическото мислене". Време е поне литературно да се подготвя за болести и смърт. * Материалът е на Цветелина Вътева и е публикуван в "Булевард България" |
| Още по темата: | общо новини по темата: 936 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/156 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
Показва коментари на Gjul Bahcha
на 10.08.2022 г.
+2
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
НезнамОще новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Този плод предотвратява появата на рак и подобрява храносмилането
12:55 / 19.04.2024
Плодът, който прочиства кръвта от тежки метали
11:43 / 18.04.2024
Законовите права за работа и след пенсиониране
12:51 / 18.04.2024
Училище в Пловдив обяви прием в доста интересни паралелки
18:05 / 18.04.2024
Пациент изуми в Пловдив ендокринолог с нивото на кръвната си захар
15:12 / 19.04.2024
Участничка от "Фермата" се разходи из приказен Пловдив
19:41 / 18.04.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
