На 10 март се отбелязва Световният ден за борба с бъбречните заболявания – повод специалистите отново да насочат вниманието към едни от най-често подценяваните здравословни проблеми. По данни на медицинската практика около 10% от хората в света живеят с хронично бъбречно страдание.

Това обясни д-р Станимира Станчева-Василева, началник на Отделението по ендокринология и болести на обмяната на веществата в УМБАЛ "Пловдив“. По думите ѝ бъбреците имат изключително важна роля за нормалното функциониране на организма. Най-известната им функция е пречистването на кръвта, но те участват и в редица други процеси – регулират водно-електролитния баланс, поддържат киселинно-алкалното равновесие, участват в процеса на кръвотворене, влияят върху контрола на кръвното налягане и имат важна роля в метаболизма на витамин D.

Според специалистите редица фактори могат да доведат до увреждане на бъбреците. Сред най-честите са хронични заболявания на ендокринната система, нездравословно хранене, прекомерна консумация на сол, недостатъчен прием на вода, прекомерна употреба на белтъчни храни, злоупотреба с алкохол и тютюнопушене. Рискът се увеличава и при затлъстяване, нарушения в мастната обмяна, високи нива на пикочна киселина, метаболитен синдром, артериална хипертония, както и при чести или нелекувани инфекции на пикочните пътища. Безконтролният прием на определени медикаменти също може да доведе до бъбречни увреждания.

Особено силна е връзката между бъбречните заболявания и ендокринните нарушения. Най-честата причина е захарният диабет – около една трета от пациентите с това заболяване развиват бъбречно увреждане. Причините са комплексни и включват лош контрол на кръвната захар, дългогодишна давност на заболяването, големи колебания в нивата на глюкозата и неспазване на хранителния или терапевтичния режим.

Преддиабетните състояния също често се съчетават с високо кръвно налягане и нарушения в мастната обмяна, които могат да доведат до атеросклероза на съдовете, снабдяващи бъбреците с кръв.

Други хормонални нарушения също могат да окажат влияние върху бъбречната функция. Нелекуваната повишена функция на щитовидната жлеза може да изчерпи способността на бъбреците да произвеждат еритропоетин – хормон, който стимулира образуването на червени кръвни клетки. Това може да доведе до анемия. При намалена функция на щитовидната жлеза пък често се наблюдава задръжка на течности, отоци и понижена гломерулна филтрация.

Повишената функция на паращитовидните жлези може да стане причина за образуване на бъбречни камъни, а свръхпроизводството на растежен хормон – при състояния като гигантизъм и акромегалия – може да доведе до увеличаване на размерите на бъбреците.

Специалистите обръщат внимание и на симптомите, които не бива да се пренебрегват. Сред тях са внезапна промяна в количеството или цвета на урината, болезнено или затруднено уриниране, отоци по лицето или тялото, болка в поясната област, необясним сърбеж по кожата, промяна в цвета на кожата, както и специфичен уремичен дъх.

Диагностицирането на бъбречните заболявания се извършва след преглед при личен лекар или специалист. Обикновено се назначават изследвания на кръв и урина, ехография на бъбреците, както и други клинични и инструментални изследвания според конкретния случай. След това се определя стадият на заболяването и се избира най-подходящият терапевтичен подход.

Поддържането на добро бъбречно здраве е изключително важно, тъй като то намалява риска от сърдечно-съдови усложнения, забавя необходимостта от диализно лечение и подобрява качеството и продължителността на живота.

От екипа на Отделението по ендокринология и болести на обмяната на веществата в УМБАЛ "Пловдив“ подчертават, че доброто взаимодействие между лекар и пациент, както и комплексният мултидисциплинарен подход в лечението, са ключови за по-добри здравни резултати и по-високо качество на живот.