Първият спасител на “Тракия" - д-р Христо Стефанов, се оказва случайно на мястото, превърнало се в кошмар за 38 деца и 10 възрастни от Сърбия. На 14 август към 20 ч автобусът им се обърна в канавката, а бързата реакция на младия лекар спаси десетки животи.
“Всичко се случи на около 15 метра пред мен. Имаше само една кола между нас и автобуса. Ние карахме по магистралата, бавно застигнахме автобуса и в момента, в който го приближавахме, той се отби от пътя. В рамките на кратки секунди излезе от пътя със сравнително висока скорост и се обърна без видима причина или спирачен път. Беше се влачил в канавката много метри", спомня си д-р Стефанов, който по това време се връщал от морето.
Първоначално не може да повярва на очите си - автобусът се движил нормално, в дясна лента и в права посока. В рамките на миг обаче излиза от пътя, обръща се в канавката, а заедно с него политат и пътниците.
“Работя нещо подобно. Бил съм на сравнително тежки ПТП-та, прибирал съм с линейки мотористи и други пострадали хора, но това, че от автобуса започнаха да излизат толкова много деца, беше тежка картина, и честно казано, това е един от най-тежките инциденти, в които съм помагал", разказа пред
“24 часа" докторът.
Най-големият му страх е бил автобусът да не се подпали заедно с хората вътре. Затова първата му работа е била да помогне на останалите пътници да излязат и да се увери, че няма затиснати вътре.
Действа сам, но е свикнал от практиката си в Норвегия. Постепенно се събират хора от спрелите на пътя коли, когато виждат, че той мести децата, му правят забележки да не ги пипа, докато не дойдат лекарите, без да знаят, че първият вече стои пред тях.
“Всички реагираха много адекватно, всеки помогна с каквото може. В началото всички бяха вцепенени, което е нормално и естествена човешка реакция. Аз бях с шапка с козирка и син потник - плажно облечен, а и не пишеше на челото ми, че съм лекар. В момента, в който казах, че съм лекар, хората се окопитиха и ме питаха с какво да ми помогнат. Тогава почнах да им давам прости напътствия как да помогнем на всички, но и без да им казвам, дойдоха с аптечки, с марли и бинтове, даваха вода и дрехи, за да покрием децата", разказва лекарят.
Пострадалите са били с разкъсно-контузни рани по цялото тяло, лицето и крайниците, имало е много кръв. Двама пък са с отворени счупвания - костите им са стърчали. Фактът, че са възрастни, било малкият дявол, тъй като при дете това е още по-опасно, защото състоянието води и до големи кръвоизливи. А и без това вече е имало едно дете със сериозна кръвозагуба и в предшоково състояние.
След инцидента пострадалите са откарани в университетската болница в близката Стара Загора, част от тях после са прехвърлени в столичната “Пирогов". Накрая Сърбия изпрати два медицински хеликоптера, за да прибере у дома най-сериозните случаи.
“Медицинските хеликоптери недвусмислено спасяват животи. Освен това намаляват последствията от заболяването, например при инфаркт или инсулт. Те са разликата между това човек да не може да движи половината си тяло или да се размине с леки последици", обясни докторът. Той е категоричен, че у нас са нужни хеликоптери, които от години помагат за спасяването на човешки животи.
Точно инвестициите в здравеопазването са едно от двете неща, с които Норвегия превъзхожда България, твърди Стефанов.
“Там се вкарват повече пари от държавната хазна в медицината. Защото медицина се прави с пари. Няма как иначе. Има страшно много консумативи, които се ползват само по веднъж, има оборудване на болници, инструментариум, заплати", казва той. Другото, с което там ни превъзхождали, е по-добрата колаборация между различните звена в здравеопазването. Също очевидно и с наличието на хеликоптери. И въпреки това там също страдат от глад за медици.
Д-р Христо Стефанов е единственият лекар, който нощем се грижи за здравето на местните в село Колверайд и околните населени места в Норвегия
След като медицинските центрове затворят в 16 ч следобед, там остава само едно дежурно медицинско лице на смяна в околността. Такива дежурства кара и д-р Стефанов. За целта е оборудван със специална кола, инструменти, кислородни бутилки и връзка с линейки и медицински хеликоптери.
Освен че работи, Христо Стефанов специализира вътрешни болести и обща медицина. Преди това е завършил Медицинския университет във Варна. След което една година работи в спешното на университетската болница пак там. Изборът на медицината за негово призвание идва естествено, тъй като от дете обича да помага на другите. А и двамата му родители са лекари, макар че твърди, че никога не е бил пресиран за избора си.
Убеден е, че България му липсва. Не е напълно убеден обаче какво би го върнало тук.
“Две са нещата, по които трябва да се работи в България. Едното е лекарите да имат малко по-добро разбиране за състоянието на пациентите, т.е. как те се чувстват в ситуацията да бъдат болни. От човешка гледна точка, а не само от медицинска. В това измерение има потенциал за подобрение. От друга страна, пациентите да разберат какво означава да бъдеш лекар. Смятам, че и от двете страни има недоразбиране и недооценяване", казва д-р Стефанов.
Това е и един от най-големите проблеми в България според него - недооценяването на работата на другите, както и изключването на факта, че често не работникът, а системата е виновна. Затова той държи да благодари на всички, които са били в нощта на инцидента и са помагали - хората от спрелите автомобили на пътя, лекарите, пожарната и полицията. Както и на другия отличен като достоен българин от “24 часа" съдов хирург от Стара Загора д-р Антон Елкин, който по това време също се прибира от морето. Той веднага се отзовава и заедно с д-р Стефанов се грижат за пострадалите, докато пристигнат колегите им от Стара Загора. Техния екип “24 часа" преди дни нарече “спасителите от “Тракия", по подобен случай отпреди 11 години.
Норвегия е една от страните с най-малко жертви по пътищата в световен мащаб. Обратно, в България катастрофите са ежедневни. Освен добрите пътища с маркировка лекарят отчита и друга разлика - съзнанието на хората. Та те най-често спазват правилата за движение по пътищата и си напомнят един на друг да не говорят по телефона, докато шофират, да не си чатят и да си слагат коланите дори на задната седалка. Затова д-р Стефанов призовава: “Носете си коланите - спасяват животи и драстично намаляват последствията от катастрофи дори при ниска скорост. И не използвайте мобилни устройства".