Цял град в Сирия е изправен пред гладна смърт

Градът е обкръжен от полета с пехотни мини и бойци на ливанската милиция Хизбула. Поради изключително големия недостиг на основни храни мнозина от жителите в града търсят спасение в консумирането на диворастящи растения, насекоми и дори котки.

Медиен активист от града, който се представя под псевдонима Насър Ибрахим за да предпази семейството си, казва, че в празничната новогодишна вечер е успял да си уреди да хапне 50 г. ориз. Днес, когато снегът вече е покрил планинския град, той очаква да остане гладен. "Хуманитарната ситуация е много опасна", казва той пред в. "Индипендънт". "Много умяха от глад и още повече ще ги последват, ако не бъде разрешено незабавното доставяне на помощи."

През последните седмици започнаха да се появяват снимки на измършавели трупове от града, който се намира високо в планините и е разположен на няколко километра от ливанската граница. Около 20 души досега са загинали от глад, според Ибрахим.

Една от жертвите е Джамил Алуш, възрастен фермер, за който се говори, че е починал малко преди Коледа. Една снимка, разпространена в социалните медии, показва тялото му, изложено на демонтирана дървена табла на легло, която служи като импровизирана носилка. Очите му са потънали в лицето му, гръдната кост стърчи рязко от вдлъбната корема му. Неговият гръден кош се откроява ярко на гърдите му, с дълбоки вдлъбнатини между всяко ребро.

По думите на друг активист - Хюсеин Асаф, Алуш бил родом от гр.Забадани, но станал един от многото цивилни, обкръжени и принудени да се преместят в Мадая от членове на Хизбула. Той твърди, че ливанската шиитска милиция, която се бие на страната на президента Башар Асад в сирийския конфликт, на практика държала заложници, за да ги използва като инструмент за въздействие по случая с два изпаднали в тежко положение шиитски града в северната сирийска провинция Идлиб.

Градовете Кафрая и Фуа са обсадени от членове на действащата под егидата ислямизма Джаиш ал-Фатах. Ахрар ас-Шам, една от групите в тази групировка, е сред воюващите срещу проправителствените сили в стратегически важния гр. Забадани, който се намира близо до Мадая.

Асаф твърди, че като част от усилията за принуждаване на коалицията да се откаже от Кафрая и Фуа, Хизбула е принудила жителите на района около населения предимно от сунити Мадая да се преместят в града. Така тези хора биват принуждавани бавно да умират от глад в опит да бъде постигнато облекчаване на условията за двата шиитски градa.

Тази оценка е споделяна от проопозиционната наблюдаваща група на Сирийска обсерватория за човешки права, която твърди, че сирийската армия и Хизбула използват Мадая като средство за прекратяване на обсадите срещу шиитските градове.
От организацията обвиняват международната общност за "мълчанието" пред лицето на крайни човешки страдания. По-рано през седмицата се състоя размяна на ранени бойци и цивилни от Забадани, Кафрая и Фуа по време на рядко постигано и подкрепено от ООН временно примирие. Но Мадая остана обкръжен.

Асаф, който е родом от Мадая, но сега живее в САЩ, казва, че жителите на града отчаяно се нуждаят от прекратяване на обсадата както на Мадая, така и на шиитските градове. Те проведоха протести с призив за получаване на помощ и разрешение ранените и болните да напуснат града. Обсадата продължава вече 200 дни и минаха месеци от последния път, когато беше разрешено помощи да влязат в града.

Условията започнаха бързо да се влошават през последните няколко седмици. По думите на Ибрахим досега 10 души са загинали при опит да разкъсат обсадата, убити било от снайперисти или поради това, че са настъпили някоя от мините, поставени около града за да предотвратят бягството на обсадените. Други 15 души и шест деца са загубили крайници от мините. Той казва, че 850 кърмачета имат спешна нужда от мляко, а пък шест новородени бебета са умрели, защото майките им не можели да ги хранят.

Цените на храната в Мадая скачат непрекъснато, като 1 кг. ориз е достигнал вече 100 долара. Автомобили се продават срещу 10 кг. ориз или пет литра мляко за бебета.

Ибрахим казва, че той и другите жители са стигнали дотам, че да желаят смъртта пред мъчителния глад. Той заявява: "Как гледаме на света? Ако не ви е грижа за нас, само молим да ни помогнете да умрем като хора, не по този начин. Помолете някой да ни бомбардира и ни забравете."