Първата възпоменателна монета от 2 евро на България, посветена на българската азбука, се оказа в центъра на европейски дипломатически сюжет. Емисията, която трябваше да се появи на пазара през втората половина на 2026 г., беше временно блокирана в Съвета на ЕС заради официално възражение от страна на държава-членка на еврозоната.

Към момента обаче името на страната и нейните мотиви остават строго пазена тайна, тъй като официалните документи все още не са публично достъпни в пълния им вид.

Темата бе изнесена на фокус от Цвета Кирилова от сдружение "Азбукари“, която разкри детайли около хронологията на казуса.

България официално внася на 19 май 2026 г. за одобрение проекта за възпоменателната монета от 2 евро "Българската азбука“ (Документ № 9435/26 на Съвета на ЕС).

На 29 май 2026 г. е Разпространен е нов документ (№ 9874/26), който потвърждава, че държава от ЕС е подала официално възражение срещу дизайна.

В публичната версия името на държавата е заличено ("DELETED“). В официално достъпния документ текстът е редактиран и към момента няма публикуван документ на Съвета на ЕС, който да разкрива страната. Всички твърдения в социалните мрежи, че това е конкретна нация, не са подкрепени с официален източник
пояснява Цвета Кирилова

Въпреки слуховете в интернет пространството, че зад блокадата може да стои Австрия (предвид традиционно по-критичната ѝ позиция спрямо България по теми като Шенген), това предположение остава изцяло в сферата на спекулациите и няма никакво официално потвърждение.

Проектът е дело на авторите Светлин Балездров и Стоян Дерчев. Дизайнът представлява изчистена и въздействаща композиция от букви на кирилица и надпис "БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА“.

Идеята на емисията е да отбележи историческия принос на България към културното многообразие на Стария континент. След присъединяването на страната ни към ЕС през 2007 г., кирилицата стана третата официална азбука на съюза, наред с латиницата и гръцката графична система. Тя вече присъства върху евробанкнотите, а с приемането на еврото у нас, присъствието ѝ ще се разшири и върху монетите в обращение.

Процедурният препъникамък изглежда няма да провали плановете на Българската народна банка (БНБ). Всички последващи нумизматични каталози, специализирани издания и официални програми на централната банка продължават да посочват монетата като планирана за издаване през втората половина на 2026 г. с тираж от 1 000 000 броя.

Според експерти това е силен индикатор, че възражението не е довело до окончателно отпадане на емисията. Най-вероятно въпросът вече е бил решен по процедурен път или чрез дипломатически компромис.

Случаят с българската монета не е прецедент в историята на общата валута. Правилата на ЕС позволяват на всяка държава-членка да оспори дизайн на възпоменателна монета, ако смята, че той носи неподходящо политическо или историческо послание.

За последен път подобен казус възникна през 2019 г., когато Италия се опита да емитира възпоменателна монета, посветена на своята Национална алпийска асоциация. Тогава Гърция и Германия наложиха съвместно вето върху дизайна, позовавайки се на спорни действия на асоциацията по време на Втората световна война. В резултат на това Италия се отказа и не емитира друга възпоменателна монета през същата година.

За разлика от италианския случай, българският проект изглежда ще стигне до финалната права. Големият въпрос обаче остава - кой и защо се почуства застрашен от буквите на кирилицата? Отговорът ще стане ясен едва когато Съветът на ЕС разсекрети пълния текст на документа.