Ще започна с фразата "Това може да се случи само в България!". Та, да ви разкажа.... Реших и аз като обикновен гражданин на родната татковина и на европейското семейство за непланираното си пътуване в Европа(Та) да планувам пътуване с транспорт тип автобусен до нашата "кЕпитЪл", сиреч София(та)! Цел: по-евтино, пък и нали така правят всички европейци...

Та, за да е пълна картинката, си взех двупосочен билет, че и on-line за по-изгодно - 10% от компанията и премеждията (ОПС.... пътешествието) започна... Дата: 22.01.2016, час: 01:00 (след полунощ). Очаквам час за пристигане в София: 7:00.

Красивата нова автогара "Юг" в Бургас ме посрещна топла, уютна и... леко празна! Качваме се в автобуса! 9 души! Първо впечатление: предното стъкло на т.н. возило тип автобус - спукано, обстановка -. мииии зле си беше.... ноооо, мили приятели, интересното предстои...

След има няма 100 км, сиреч в Сливен, бивам събуден (доколкото може да се каже че съм спал в иначе не толкова топлото возило) от странно затишие на загасен двигател и суетене от всички, посред града. И разбирам следното: Не е повреда, ГОРИВОТО НИ Е СВЪРШИЛО... След около час чакане и звънене на диспечери, шефове и т.н., те казаха на шофьорите: "Ми..., оправяйте се!"

Единият от шофьорите намери някаква връзка и (според мен) посредством полулегален способ, по стар български обичай, източиха с негов авер от друг автобус на фирмата от депо, някакви си едва 35 литра дизел! Та след стоене на -10 градуса над час и половина, потеглихме славно със скромните 35 литра в резервоара.

Излишно е да ви споменавам, че броженията в автобуса станаха непоносими.... Шофьорите не знаеха как да обяснят на хората, че имат лимит на горивото и не им дават пари за още и, че това е политика на фирмата! Та да продължа за джобовете.. "Остъргаха" милите едва някакви 80 лева, които щяха да ни стигнат за гориво до Пловдив... 

В автобуса вече бяхме станали около 15 души. 5 от нас гонеха самолет и стана вече "забавно"! След известно тюхкане и звънене на колеги за пари по пътя (които се оказа, че също нямаха) от страна на нашите шофьори, реших да взема нещата в свои ръце... Приближих се към шофьорите, докато те отново брояха събраните от тях 80 лева и им казах: "Гоня полет, в 9 трябва да съм в София, спирай на бензиностанция, ще ви дам още пари да заредим, само ви МОЛЯ да каратеее бързо!'

И това е само началотона едно НЕпланувано, но пък "организирано" пътуване! Чао България, Ciao Italy.