Арх. Александър Петров: Дърветата в градска среда запазват биоразнообразието

На общините им е вменена отговорността да поддържат регистри на дърветата, но това невинаги се случва. Много бавно те узряват за необходимостта от осъвременяване на средствата, които ползват. Това каза арх. Александър Петров от Фондация "ЕдноДърво“ в предаването "Човекът на фокус“ на "Фокус“.  

Освен че произвеждат кислород, дърветата в градска среда осигуряват сянка, задържат повърхностните води и ги отвеждат в почвата, което облекчава канализационната система. "В слънчев ден разликата между участък, в който няма дървета, и такъв, който е под сянката на улични дървета, е драстична – от 15 до 20 градуса, което не е същото като сянката под сградите, тъй като растенията имат допълнителни физиологични функции, които понижават още температурата“, посочи той.  

Дърветата в градска среда са основен елемент от екосистемата и спомагат за запазване на биоразнообразието, допълни Александър Петров.  

Съотношението между изградените обекти на зелената система и брой жители в Столична община не е според препоръките на Световната здравна организация. "Едва 50% от парковете и градините от предвидените за изграждане в общия устройствен план са реализирани. При минимална стойност от 9 кв. м на жител, ние имаме 9,3 кв. м зелени пространства, което ни нарежда доста назад в класацията на СЗО“, обясни Петров.  

Той отбеляза, че дървесната растителност в столицата застарява и не е добре поддържана. "Разчита се предимно на работна ръка от бюрата по труда, която не е сертифицирана, дори обучена да извършва дейностите, които извършва. В резултат по-скоро вредим на зелената система, отколкото й помагаме“, смята Александър Петров.  

Той разказа за инициативата на Фондация "ЕдноДърво“ за създаване на дигитална карта на градската растителност. Проектът ще събира актуални данни за градската дървесна растителност през оптимизирана за мобилно ползване интернет платформа. "Има развит граждански модул, има развит експертен модул и подготвяме един административен модул, който да е от полза на общините“, уточни той. 

За да могат гражданите да картират дървета в града си, те трябва да имат регистрация на сайта ednodarvo.io. "Отбелязва се на карта, снима се дървото и след това се попълва информация за дърветата, докъдето му стигат знанията на човек. Отбелязват се някакви повреди, които правят впечатление – изсъхнали, счупени клони, открити рани. Цялата информация може да бъде попълнена в рамките на минута“, обясни Петров.  

Целта на тази дигитална карта е по-добра, оптимизирана поддръжка на дървесната растителност. "За да се стигне до етапа дървото да е опасно, минава един дълъг процес. Ако своевременно и целенасочено се реагира, този процес на стареене може да бъде удължен значително“, подчерта той. 

На територията на Столична община има около 100 вековни дървета, които са официално регистрирани, и според него поне още толкова, които не са. По-голямата част от градското озеленяване се е случило между 50-те и 80-те години, посочи Петров.