Учени алармират за опасността от легионерската болест - рядка, но тежка респираторна инфекция, която често протича като сериозна пневмония. Заболяването може да доведе до дихателна недостатъчност, шок и дори полиорганна недостатъчност, като в най-тежките случаи се налага инвазивна белодробна вентилация.

Мръсните филтри на климатиците могат да бъдат опасни, защото представляват идеална среда за развъждане на микроорганизми, включително бактерии и вируси.

Ако филтрите не се почистват на всеки 15-20 дни, бактериите и вирусите започват да циркулират в помещението, което обитаваме, създавайки риск за здравето.

Един от най-известните примери е легионерската болест, причинена от бактерията Legionella pneumophila. 

Причинител е бактерията Legionella, най-често Legionella pneumophila, която се разпространява чрез вдишване на водни аерозоли от контаминирани водопроводни системи, охладителни инсталации, овлажнители за въздух и други водни съоръжения. Легионерската болест не се предава от човек на човек.

Първият описан случай датира от 1977 година след мистериозен взрив на заболели легионери в хотел във Филаделфия, където 180 души се разболяват и 29 умират. Днес болестта се среща ежегодно в Европа, Австралия и Съединените американски щати с честота около 10–15 случая на милион население.

Най-засегнати са хора над 50 години, като по-голямата част са мъже, особено пушачи, хора с хронични белодробни заболявания, компрометиран имунитет или хронична бъбречна и дихателна недостатъчност. Забавянето в поставянето на диагнозата и назначаването на подходящо антибиотично лечение значително увеличава риска от фатален изход.

Симптомите се проявяват между два и шестнадесет дни след заразяване и включват треска, мускулни и ставни болки, отпадналост, главоболие, кашлица и задух. В по-леките случаи инфекцията преминава за няколко дни с грипоподобни прояви, известни като Понтиак треска. Диагнозата се поставя чрез изследване на секрети от долните дихателни пътища и доказване на бактерията чрез култура, PCR или откриване на антиген в урината.

Лечението е комплексно и включва антибиотици от групата на макролидите, тетрациклините или хинолоните, както и симптоматична терапия с венозни вливания, витамини и при необходимост кортикостероиди. В най-тежките случаи се изисква лечение в интензивни отделения. Специфична профилактика липсва, но поддържането на чистота и контрол на водните системи намалява риска от заразяване.