103 години от една от най-черните страница в съвременната ни история

На днешната дата отбелязваме една от най-мрачните и преломни страници в съвременната българска история. Преди малко повече от век, през 1923 г., София и страната осъмват, разтърсени от държавен преврат. Законно избраното правителство на Александър Стамболийски и Българския земеделски народен съюз (БЗНС) е брутално свалено от власт.

Този акт не просто сменя управляващите - той отваря кутията на Пандора и дава старт на десетилетия на кърваво разделение в българското общество.

Предисторията

Само два месеца по-рано, през април 1923 г., БЗНС печели съкрушителна победа на парламентарните избори. Този триумф обаче изиграва лоша шега на земеделците. Лидерът им Александър Стамболийски изпада в политическа наивност и самозаблуда, че властта му е непоклатима.

В същото време недоволството срещу неговата реформаторска и на места авторитарна политика расте лавинообразно. Срещу земеделското правителство се изправя силна, макар и разнородна коалиция. Цар Борис III и десните сили, които се страхуват от настъплението на левия радикализъм; военният съюз – тайна организация на офицери, които детайлно планират заговора и внедряват свои хора в гарнизоните из цялата страна; организации като "Народен сговор“ и ВМРО, които имат свои сметки за уреждане със Стамболийски и традиционните буржоазни партии, които осъзнават, че не могат да победят БЗНС по легален, изборен път.

А и една от основните причини за въвличането на монарха в събитията е неговото дълбоко недоволство от политиката на земеделското правителство на Александър Стамболийски. Реформите на БЗНС, силното им влияние сред селячеството и авторитаризмът на Стамболийски подкопават авторитета на короната. Освен това цар Борис III и десните сили изпитват силен страх от нарастващото влияние на Българската комунистическа партия (БКП) и възможността за радикална лява революция в страната.

Допълнителен удар по позициите на правителството се оказва пълното охлаждане на отношенията между БЗНС и Българската комунистическа партия (БКП). Двете най-големи леви сили в страната са разединени, а това е факт, който заговорниците използват перфектно.

Нощта на заговора 

В дните преди удара се разиграва истински театър на политическо лицемерие. На 7 юни цар Борис III лично посещава Стамболийски, за да демонстрира доверие и изцяло да приспи вниманието на премиера.

Истинският център на събитията обаче е домът на Иван Русев в София, където вечерта на 8 юни се събират организаторите на преврата.

В нощта срещу 9 юни Военният съюз задейства плана си. Военни части бързо и безшумно завземат ключовите обекти в столицата - пощи, гари, телеграфи. Министрите от земеделското правителство са арестувани в леглата им. Още преди обяд цар Борис III подписва указа, с който утвърждава новото правителство начело с професор Александър Цанков.

Бунтът и екзекуцията на премиера

Новината за преврата бързо стига до провинцията, където избухва стихийна съпротива. Земеделски маси оказват яростен отпор на метежниците в районите на Пазарджик, Шумен и Карлово.

Сам Александър Стамболийски, който по това време се намира в родното си село Славовица, се опитва да организира селско опълчение. Осъзнавайки обаче, че срещу него стои редовната и добре въоръжена армия, на 11 юни той разпуска хората си, за да избегне излишно кръвопролитие.

Последните дни на Александър Стамболийски са белязани от нечовешка жестокост. По заповед на новия военен министър Иван Вълков е сформиран отряд, воден от капитан Иван Харлаков, със задачата да намери и ликвидира бившия премиер.

Стамболийски е заловен и отведен в собствената му вила край Славовица. Там той е подложен на зверски мъчения от страна на капитан Харлаков и дейци на ВМРО. Трагичният му край е ужасяващ – той е убит, а отрязаната му глава е отнесена в торба в София като трофей и доказателство за успешно свършената работа.

Новата власт в София посреща новината за екзекуцията с хладно равнодушие, а премиерът Александър Цанков дори не крие задоволството си от физическото премахване на своя политически опонент.

След политическия обрат през 1944 г. оцелелите дейци на БЗНС започват организирано издирване на останките на своя лидер. Гробът на Стамболийски най-накрая е открит през 1946 г. в местността Янини грамади. Главата му обаче така и не е намерена.

Проведеният по-късно съдебен процес срещу виновниците за кървавите събития вади на бял свят шокиращи разкрития. В показанията си генерал Иван Вълков признава, че ликвидирането на Стамболийски е извършено по лична и директна заповед на самия Александър Цанков.

Деветоюнският преврат остава в историята ни като трагичен пример за това какво се случва, когато политическите противоречия излязат извън рамките на закона и демокрацията. Той разделя нацията на "сини" и "червени", на "десни" и "леви", на "фашисти" и "комунисти". А това е рана, която българското общество лекува с десетилетия.