Заглавието е по идея на продуцента Теодор Михайлов, който е окрилен от изказване на пловдивски общински съветник, че е време да се заемем с Альоша след нарязването на МОЧА.

Съветският окупатор, извисяващ се над Пловдив, е изграден от 31 монолитни блока. Очевидно е, че флекс няма да свърши работа, но е възможно да бъде свален от пиедестала си по друг начин.

Общинският съветник, който говори за Альоша, е Веселина Александрова от "Да, България“. Местната организация излезе с декларация, с която изразява категоричната си подкрепа за преместването на пропагандните символи на Червената армия, възхваляващи завладяването ни от СССР и тоталитарен режим, обявен за престъпен преди 23 години. "Альоша се извисява на хълма над целия Пловдив, а в подножието му е скромният бюст на Левски! Това подчертава още повече контраста между двата символа: на чужда военна окупация и българския национален идеал за свобода и независимост“, пише в декларацията.

Веселина Александрова обаче говори не толкова за демонтаж на паметника, а за трансформиране на пространството. Разликата е като "мащабна война в Украйна“ и "специална военна операция“. Не може да има трансформация, без демонтаж на окупатора.

Госпожа Александрова настоява и за дебат сред пловдивчани, но не бърз, а по-бавен – бързите промени разединявали хората.

Но на местните избори нито един кандидат за общински съветник не попита избирателите си какво мислят за Альоша и да изрази личното си мнение. От страх. А сега трябвало дебат между същите хора, които са ги избирали.

Господа общински съветници, вие вече сте избрани и представлявате пловдивчани – решението е ваше.

През август областният управител Илия Зюмбилев съобщи, че никога за Альоша не е съставян акт за държавна собственост – нито по отменени във времето разпоредби, нито по действащия Закон за културното наследство. От Министерството на културата са уведомили областния управител, че Альоша не е със статут на единична недвижима културна ценност, а е паметник от "местно значение“.

Това означава, че демонтирането на паметника е в пълномощията на община Пловдив. Областният управител е отправил и писмена препоръка до ОбС с конкретни стъпки, предхождащи демонтирането на тоталитарния монумент.

Альоша няма собственик, не е войнишки паметник. И какво чакаме?

Сега ще започне шикалкавенето. Други общински съветници и пловдивски политици твърдят, че бутането на Альоша не било на дневен ред. А кое е на дневен ред, ако не достойнството на един хилядолетен град.

Стига лигавене и упражнения по темата. Време е за решителни политически действия, с които да сложим край на съветската окупация, която продължава вече 78 години. Който иска, може да псува и на руски, и на български – негова работа. Но никаква илюзия не може да имаме – няма истинска българска история със съветски паметници над главите ни. Докога ще търпим арогантността на русофилите, които са паникьосани, че историята на съветската окупация и социализма може да бъде разказана достоверно.

Има ясни и конкретни стъпки към дерусификацията на Пловдив. И без шикалкавене!