| Откриват изложбата "Пловдив в културната история на България" | ||||||
| ||||||
Още в средата на XIX в. Пловдив се издига като водещ духовен център. Укрепналите икономически пловдивски първенци осигуряват парични средства за преизграждането на пловдивските църкви, в които откриваме едни от най-добрите образци на храмовото строителство и украса от брациговски майстори-строители, от дебърски майстори-дърворезбари и иконописци от Самоковската школа. Техните жилищни сгради бележат върховните постижения на българския барок и архитектурния апотеоз на българската възрожденска архитектура. Пловдивските дейци застават начело на движението за независима църква и новобългарска просвета. Христо Г. Данов и Драган Манчов издават в Пловдив над 1000 учебника и учебни помагала по европейски модел и създават основа на училищната дейност в Мизия, Тракия и Македония. Създаденото през 1850 г. Епархийско средоточно училище прераства в първата гимназия в българските земи и подготвя учители и бъдещия духовен елит на народа. След Освобождението, през румелийския период, Пловдив продължава да бъде духовен център и културна столица на целокупна България. Тук живеят и творят Найден Геров, Йоаким Груев, Константин Величков, Христо Г. Данов, Иван Вазов, Петко Славейков, Петко Каравелов, Захари Стоянов. Развива се издателското, печатарското и учебно-просветното дело. Полагат се основите на българското езикознание, на новата българска политическа и културна публицистика, на новата българска литература. Създават се първите български културни институции – Народната библиотека и музей, професионален театър. В музиката и изобразителното изкуство се зараждат самобитни школи с национално значение. След Съединението през 1885 година, Пловдив запазва ролята си на значим национален културен център. Институциите от предходния период продължават да се развиват, а в края на XIX и първите десетилетия на XX век се появяват и нови – Певческо дружество, Дружеството на Южнобългарските художници и др. След Втората световна война са основани Университет, Филхармония, Куклен театър, Опера, най-голямото книгоиздателство извън столицата - "Христо Г. Данов“, регионални музеи. Реставрацията на Стария град, създаването и организирането на календар, наситен с множество национални и международни културни събития, превръщат Пловдив в място с характерна и неподражаема духовна атмосфера. От 70-те години на ХХ век все по-често се среща определението за Пловдив като "културната столица“ на България. Това са историческите аргументи за избора на Пловдив за провеждане на Европейски месец на културата през 1999 г. и определянето на града за Европейска столица на културата през 2019 г. На 6 септември 2018 година изложбата "Пловдив в културната история на България" ще може да бъде разгледана безплатно от пловдивчани и гостите на града между 9:00 и 14:00 часа. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 234 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/39 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Новини от Пловдив:
