| Сълзи и разстроена жена в пловдивски ресторант, заведението със своя версия | ||||||
| ||||||
Моята близка е инвалид, трудно подвижна и използва бастунче. Не излиза често. На хубавия църковен празник Св. Св. Константин и Елена била поканена на обяд да празнува с приятелки в заведение. Добро настроение и приятна компания в иначе празното заведение, сервитьорката ги обслужвала вежливо. При молба за столче, на което да постави болния си крак да не виси, а да е леко нависоко, момичето любезно помогнало и настанило жената и всичко било наред... до момента, в който управителката/шефката на заведението подвикнала на възрастната жена да не си вири краката, че било грозно и неуместно, че трябвала да ги завива... На това е отговорено, че няма нищо неприлично и краката не са разголени, а са обути, и то с дълги дънки, че я обиждат по този начин и нараняват достойнството й. Следват още реплики, които аз няма как да опиша подробно, но се стига до там, че толкова много разстройват жената, разплакват я и приятелките й се чудят, как да я успокоят. От обяд до вечерта е толкова афектирана, оплака ми се, изля си мъката пред мен и моята майка, за да не притеснява децата си. Хора, които цял живот страдат от проблемите, съпътстващи инвалида и някой си да те унижава така пред хората.... къде е човещината в тия времена, бизнесът на тази госпожа толкова ли е важен, че да дискриминира... Смятам, че човек трябва да си търси правата, това не трябва да остава така. Е, аз за себе си вече знам, че няма да съм клиент на това заведение. Ресторантът е "Маестро" на ул. "Васил Левски". Репортер на сайта се свърза със собственичката на заведението, която представи по-различна версия, като също не скри емоциите си. Ето и нейните думи: Давам си сметка, че хората в неравностойно положение имат много фина психика, но аз се опитах да бъда към нея максимално коректна. Жената наистина се разстрои, но вашата читателка доста грубо е представила нещата. Когато клиентките влизаха, ги посрещнах с усмивка и ги насочих къде да седнат. Въпросната жена дори ми припомни, че е идвала и преди и е споделяла, че е оставала много доволна от това, че в много малко ресторанти има тоалетна за хора в неравностойно положение. Една жена дойде на помоли за стол, че кракът на приятелката й е отмалял. След време излязох навън да пия кафе и видях един крак, чието стъпало бе без чорап. Минавайки покрай тях, се обърнах към нея с думите "Госпожо, ако може да ви помоля, друг път, като идвате, си носете едно шалче, за да е покрито стъпалото". В този момент видях, че тя много се разстрои и съжалих защо съм го казала. Да, нямаше хора, но всеки момент някой може да влезе. Казах й че състоянието й не е порок. Приятелките й опитаха да ме защитят, а после сервитьорката ми каза, че жената дори им се е обидила, че не са застанали на нейна страна в тази ситуация". |
Още новини от Новини от Пловдив:
