"По превод на гръцки източници, избраната калиница е обикаляла със своята свита по махалите, а от къщите са излизали хора и са пускали нишани, най-вече китки с пръстени, в менче с вода, което е носила. Вечерта, като една жрица на съдбата, калиницата е вадила нишаните един по един. В това време са се изричали двустишия и са се пеели песни. Подобно е и описанието на обичая, което ни оставя Ганка Маринова в своята монография "Календарни празници в Асеновград", с тази разлика, че момите идват в двора на калиницата, за да си оставят нишаните и самите наричания са се извършвали там. Това е всъщност гадаенето за бъдещата женитба", обясни Росица Иванова.

Етнографът обясни, че в миналото гадаенето за женитба се е правело както на Еньовден, така също на Васильовден и Гергьовден. "Еньовденският обичай "Еньова буля" има тракийски корени и се е изпълнявал предимно по селата. Тук в Асеновград се е присвоил от гърчеещото се някога население и се е проявило в един погражданен вариант - "Калиница". Навремето са избирали едно момиче от махалата от по-заможно семейство, обличали са го като булка и заедно с придружаващата го свита от други деца са обикаляли и са пеели: "Която ще има много лозя, нейният нишан да излезе!" или "Която ще бъде много богата, нейният нишан да излезе!", каза още Иванова.

Етнографът добави, че в монографията на Николай Хайтов "Асеновград в миналото" се дават кратки сведения за празника "Калиница". "Там се разказва, че когато се обявяват наричанията и късметите, се е произвеждала голяма веселба и смях. Сега поне настроението е жизнерадостно и позитивно. Обичаят "Калиница" се е скрил някъде в големия общоградски празник "Калиници". Това е едно тържество на красотата в лицето на децата, а ние сме в радостно състояние на реверанс и наслада", коментира Росица Иванова.