Цигулката е създадена от Антонио Страдивари през 1720 г. в неговото малко ателиe в Кремона, Италия. Скоро след това обаче инструментът изчезва. Никой не знае къде е бил и на кого е принадлежал повече от 200 години. Многобройни историци, писатели, журналисти, критици са се опитвали да разгадаят мистерията, но без успех.

Позната като "Червеният Страдивари", получила името си, докато е притежание на именития унгарски цигулар, приятел на Брамс и Клара Шуман - Йозеф Йоахим, през 1930 г. тя се появява в Берлин. Неин собственик е наследник на Феликс Менделсон. През 1956 г. "Червеният Страдивари" отива при следващия си собственик - индустриалец от Ню Йорк, който я съхранява в идеално състояние и "готова" за концерт. 

Голяма част от оригиналния червен лак е запазена и до днес върху повърхността на цигулката и тя е смятана за един от най-добре звучащите и най-красиви страдивариуси, останали до наши дни.

В Деня на благодарността през 1990 г. съдбата на цигулката отново се променя, когато индустриалецът я оставя за продажба на аукцион в Christie, Лондон.

За 4 000 000 долара я купува дядото на Елизабет - също богат индустриалец, но и голям благодетел на музиката и изкуството. Той я подарява на внучка си за нейния 16-ти рожден ден.

За цигулката Елизабет твърди, че има топъл, мелодичен глас. Не се разделя с нея, отнася се с нея като с живо същество. Калъфът й е изключително специален, изработен от титан, а лъкът пък струва колкото едно "Ферари".

Освен всичко обаче Елизабет е ревностен защитник на образованието и на младите музиканти, от 2012 г. тя е президент и артистичен директор на Luzerne Music Center, който осигурява обучението на талантливи млади музиканти от 9 до 18-годишна възраст, тази година тя подпомага финансово две пловдивски деца от музикалното училище.