© Plovdiv24.bg

Докато течаха пледоариите на адвокатите на майката на убития Николай Димов и адвокатите на Анита, миската запази пълно самообладание и присъствие на духа, които се изпариха в мига, в който съдията й даде думата. Със самото си изправяне пред съда Анита избухна в сълзи и занарежда объркано:

"Искам да разберете, че в случая става въпрос за лично отмъщение от страна на сестрата на Николай Милена Димова, която се опитва да ме смачка. Аз обичах Николай. Изхарчих близо половин милион долара за екскурзии с него, имах всичко, имах мъж-мечта...Той искаше да тренира, да стане известен в Америка. Осигурих му най-добрите треньори, платих 3500 долара. Съжалявам за всичко, което се случи. Съжалявам, че не използвах разума си да спра неговото глупаво желание.

Ако бях в Америка, сега нямаше да съм в затвора. Това в България, което той правеше, е нестандартно и шантаво. Съжалявам, че се разделих с мъжа на моя живот. Не мога да стоя в затвора, защото не съм го убила! Сестра му всяка сутрин пуска лоша информация в медиите против мен. Забрави, че когато идваше в Америка, идваше без 1 долар, с празни куфари. После си тръгваше с пълни. Аз какво да направя, че Николай не го слушаше главата? В момента, като слушам адвокатите на близките му, имам чувството, че са написали сценарий за филм на ужасите.

Винаги съм се старала да бъда най-добрата майка. Исках да имам този мъж за цял живот, за какво ми е мъртъв? Разбирам желанието на близките му да ме унищожат. Ако искат смъртта ми, ще им я дам. Пари ли искат, или смърт? Милена като съдебен заседател ми е казвала как е подменяла листите на прокурора... Аз дори не мога да си обясня и в момента това, което се случи. Не съм искала да се случи такова нещо с момчето, което обичах толкова силно. Ние имахме невероятна любов, невероятен секс...", хлипаше Анита.

"Моля ви, не изпадайте в интимни подробности, придържайте се към темата на заседанието", не издържа съдията и завърна Анита от монолога й. Той призова и присъстващите в залата да запазят уважение към емоциите й, тъй като е човешко човек да плаче и споделя. След това Анита изпадна в боготворене на съдиите и го удари на молба:

"Винаги съм вярвала, че човек, ако не убива, ако не лъже и краде, няма да се срещне с вас. За мен вие сте земни богове. Виновна съм за действията, които направих от страх. Не съм излязла да крия свинските опашки, с които Николай се удуши. Излязох да ги занеса на майка му и на сестра му, но после ми хрумна, че няма да ме разберат и може да вържат и мен с тях.

Аз останах завинаги без мъжа, който обичам, мъжа на моите мечти. Искахме да живеем край океана...Бяхме щура двойка, лудувахме заедно...Само Господ, той и аз знаем какво се случи. За мен тези 3 години са равни на 30. Признах се за виновна, за да се свърши всичко по-бързо по съкратеното производство, но съжалявам. 

Вие, г-да съдии, сте боговете на земята, решете какво да правите с мен! Не всеки може да стане съдия!", хлипаше Анита, но беше прекъсната отново от съдебния състав и помолена да седне на мястото си и да се успокои.

Преди да бъде дадена думата на Мейзер за разтърсващата й изповед, адвокатите на майката на Николай поискаха връщане на делото за ново разглеждане и по-висока присъда. Те бяха категорични, че за 4 месеца е невъзможно да се стигне до качествен съдебен процес и не са взети предвид важни факти и улики.

От своя страна адвокатите на Анита поискаха за нея по-лека присъда като домашен арест, тъй като тя била публична личност, обичана от хората и нямало да се укрие. Преди това защитниците на миската искаха закрито съдебно заседание, тъй като Анита била сатанизирана в публичното пространство. Молбата им не бе уважена.