- За огромно мое огорчение ще кажа, че разбрах почти заедно с медиите за това решение. Тъжно ми е, защото съм един от учредителите на ДСБ и никога не съм била безразлична на дясното. Това е моята идеология.

Но мисля, че това вече не е ДСБ на демократичната общност, след като могат да се налагат партийни решения. Но бих посъветвала колегите и младежите - аз няма да променя убежденията си, но млади хора, младостта е хубава и тя е съпроводена с много ентусиазъм. Не винаги обаче той значи правдивост. Не рушете това, което ние съградихме. Защото ДСБ отново ще бъде единна. Убедена съм. 

Това, което се случва с отлюспвания и изключвания за пореден път показва, че не сме научили изводите от допуснатите грешки в най-новата ни история и продължаваме да правим грешки. Обществото няма да ни прощава до безкрай. Десницата е толкова раздробена и продължава да се раздробява. 

Правилният ход бе през 2013-та, когато започна обединението. Да, грешки има. Ние никога не сме претендирали, че мислим най-правилно, но на този етап няма нещо по-добро, създадено от РБ. 

- Не бива да продължаваме със заклеймяването, защото така не привличаме гласоподаватели. Десният гласоподавател ни повярва, защото видя, че се обединяваме. 

Какво казваме сега на този гласоподавател - "Ние отново сме разделени". Има "Нова република", има "Да, България" има РБ. Ами ако след изборите не влязат и трите формации, тогава какво ще обясним на десния избирател и той ли ще ни е виновен?

Какво направихме с това непрекъснато разделение. Едни излезли от нафталина БСП отново да ни казват: "Сега ще дойдем и ще направим образованието безплатно, ще вдигнем прираста на населението, отново ще станем 8 500 000, ще строим "Белене". И всичко това кой ще го плати? Абсурдно е, че ние се връщаме отново в началото на 90-те години - отново да се борим с нещо, което смятахме, че сме победили. И за това кой носи вина - избирателят или ние?

- РБ, в който аз останах, предлага точно това - обединение, протяга ръка. До вчера тя стоеше протегната към ДСБ, след учредяването на "Нова република" не виждам да има - поне за тези избори, връщане назад. 

И след всичко това, което се случи, мога да кажа, че РБ има най-голям шанс да получи подкрепата. Да, ДСБ излезе, но РБ с помощта на ДСБ създаде образа на Христо Иванов. Кой беше той преди това, някой да беше чувал за него? Политически кой го изгради, кой му даде самочувствието? Отново един, който повярва в себе си и тръгна да прави самостоятелна партия. Така доникъде няма да я докараме. 

Ако "Да, България" влезе в парламента, ще търси подкрепа в център - дясно. Затова се питам - кому е нужно това? Кога най-накрая лидерите в дясното пространство ще преглътнат личното си его и ще спрат да се държат като малки деца? Кога ще чуят какво искат хората, а не да смятат, че те самите задават най-правилния тон?

Правилните стъпки са стъпките за разбирателство - не резки и големи, а плавни и малки. Защото държавата, която правителството остави, е сравнително стабилна. РБ е необходимия коректив, не обещаваме чудеса, а че ще сме адекватния коректив.

- Желая успех на колегите, да се представят достойно и нека не изграждаме предизборната си кампания в крайна риторика и анатемосване. От наша страна няма такова нещо. Виждам, че се изкушават, но нека се въздържат, защото утре пак ще бъдем в един път. 

- Не го виждам. Жалко, но този път кръстът за разцепване на десницата лежи на ДСБ и на никой друг. Ако някой разрушава дясното, това е ДСБ. 

- За себе си в лично качество ще кажа, че съм избрана като общински съветник от РБ и възнамерявам да приключа мандата си като съветник от РБ. Ще подкрепям всичко, което е добро за Пловдив и няма да се подчиня на нито едно партийно политическо решение да бъда "против" само за спорта, ако това не е добро за града. 

Продължавам да работя с колегите от РБ. Там където може и се привижда на обществото, че си партнираме с ГЕРБ - да не се срамувам, когато решението е добро за Пловдив и в интерес на града бих си партнирала и с ГЕРБ и с всяка една партия.