"На 19 февруари на съпруга ми му прилоша по време на оперен спектакъл. Изведох го навън, отново му прилоша. Закарах го във Втора градска болница - спешен кабинет.

Зачакахме. Там отново колабира. Почуках на вратата и помолих да излезе някой и да му помогне. Лекарят бутна вратата с крак пред лицето ми и каза да чакаме.

Съпругът ми е на 58 г. и може да е фатално чакането, но. Затичах към външно помещение и на 4-5 пъти му донесох в шепи вода, за да го свестя. Когато дойде редът ни - влязох с него, за да обясня как и какво е станало - креснаха ми със сестрата, че не ги интересува и те щели да разберат!?

Настоях да остана, за да обясня и да взема дрехите на мъжа ми. Лекарят не погледна мъжа ми, а се обади в Първо РПУ, за да повика полиция.

Сестрата продължаваше да крещи. Излязох.После никой нищо не обясни. След час мъжът ми излезе, залитайки, и каза,че ще го приемат в отделение. Отново се опитахме да питаме какво му е - затвориха с ритник вратата. 

Питам докога ще ни третират като животни? Докога ще бъдем обект на арогантно, грубо и неадекватно поведение пред т.н. спешни".

Докога животът ни ще зависи от нежеланието на индивиди, мразещи работата си? Моля, публикувайте това и дано някой ми отговори в момент, когато тичаш с шепи вода да спасиш нечий живот - кой може да ти помогне, за да не притеснявам поредния източващ единствено Здравната каса. 

П.П. За случая има и свидетели и вероятно видеозаписи".

Очаквайте и становището на здравното заведение.