Според легендата през 1601 г. две овчарчета открили в дупка в скалата светинята, която била скрита там от монаси, за да бъде опазена от многобройните опожарявания на манастира по време на турското робство. 

Оттогава досега на втория ден от Великден иконата напуска централната църква на манастира и се носи на мястото, където е открита. Игуменът Архимандрит Симон обясни, че се изнася копие, а не самата икона, тъй като в момента тя се реставрира. 

Специална комисия, в която са включени няколко митрополити, трябва да реши как ще продължи по-нататъшната й реставрация. По тази причина оригиналната икона стои на старото си място до входа на централната църква на манастира.