 © Plovdiv24.bg |  |
На всеки българин се падат по 8000 евро - на толкова се изчислява богатството на народа към момента. Това сочи анализ на Асенка Христова от "Индъстри уоч", представен на семинар за финансовата стабилност в условията на криза. За тази година имането на българите е 138 млрд. лв., основната част са жилищата - 97 млрд., останалите 41 млрд. са финансово богатство. Около 29 млрд. лв. са спестяванията.Любопитна е констатацията, че сме по-богати от руснаците. В таблицата на Европа след нас остават още Македония, Сърбия, Албания, Беларус и Босна. Между страните в ЕС сме най-бедни. Заради поскъпването на националната им валута най-богати са швейцарците.
В измерването на богатството на българина се включват депозитите и парите в брой, вложенията в пенсионни и взаимни фондове, инвестициите в застрахователни продукти и акции, както и жилищното имущество. Изчисленията са на базата на данни от БНБ, КФН, БФБ и НСИ за тази година.
Категоричните наблюдения сочат, че спестяванията в криза нарастват. Ставало дума за феномена на предпазното спестяване - той е налице при несигурност на домакинствата за заетостта и доходите, т.е. трупаме "бели пари за черни дни", в случай че останем без работа. Други стимули за спестовността са високите лихви по депозитите, свитото потребление и отлагане покупката на дълготрайни стоки като мебели, техника или жилище.
По тези причини очакванията са депозитите да растат. Тази година увеличението е с 10%, а догодина прогнозата е за ръст от 8 на сто, каза подуправителят на БНБ Калин Христов.
Основно държим парите си във влогове - 69%, и в брой - 17%, около 9-10% са в пенсионните фондове. Българинът предпочита по-ниско рисковите начини за събиране на пари, за разлика от европееца, който има едва 36% пари в депозити и кеш.
Доходът от лихви годишно е около 1,2 млрд. лв. Предпочитаните валути са левове и евро. Увеличава се срокът на депозитите заради по-високата лихва и съответно намаляват влоговете с малки суми до 1000 лв.
Краткосрочна рецесия, спад на външното търсене и износа на България, свиване на кредитирането за няколко месеца. Това е прогнозата на Георги Стоев, управляващ съдружник в "Индъстри Уоч", за икономиката според т.нар базов сценарий за ЕС, направен на базата на сегашната икономическа политика и мерки срещу кризата в Гърция и Италия. След това той очаква ръст с повишаване на експорта и преки инвестиции.
Лошият сценарий ще се развие, ако Гърция обяви фалит и мораториум върху дълга си. От това последиците за България ще са рязко увеличаване на безработицата, поскъпване на суровините и енергията.
Дори и най-лошите сценарии да се сбъднат, финансовата ни система е защитена, категорични са всички анализатори. Според тях при опасността от втора криза ние трудно ще видим т.нар. второ дъно, защото "не е имало отблъсване от него", за да има растеж и положителна дългосрочна перспектива.
Българските банки ще останат стабилни въпреки сътресенията в Гърция, в Италия. Това каза главният икономист на Уникредит Булбанк Христофор Павлов. "В нашия закон са заложени мерки още от 2007 г., които други държави залагат сега в условията на криза", обясни и подуправителят на БНБ Калин Христов. Според него добър ход е било това, че преди години България е успяла да приватизира, каквото е могла, и е платила външния си дълг. "Предимството ни е в това, че тръгнахме от други лоши условия и се подготвихме, каза Христов. Той обаче предупреди, че трябва да се подхожда внимателно към коментарите на рейтингови агенции и анализатори отвън, които, без да познават ситуацията и законодателството ни, си позволяват да прогнозират макар и малко вероятна финансова паника. "В БНБ не чакаме "Фич" или друг, а правим анализите си сами", допълни той.
Източник: в. "24 часа" |
