| Над милион пепелянки пълзят у нас | ||||||
| ||||||
Няма данни за предизвикани отровни ухапвания у нас и от вдлъбнаточелия смок и котешката змия, уверява зоологът. Най-разпространена и най-добре приспособенакъм родните условия е пепелянката. Тя се среща почти навсякъде в по-ниските части. Според зоолога почти всеки е минавал край пепелянка. Тя обаче избягва човека. При среща с нея не правете нищо, просто я отминете, няма да ви ухапе, съветва д-р Христов. По около 40 души у нас средногодишно биват ухапвани от пепелянки. Смъртните случаи са рядкост, твърди д-р Христов. Половината от ухапванията са сухи, т.е. без да е въведена отрова. Много болезнени обаче са отровните ухапвания, обяснява зоологът. Възможно е дори на 15-ата минута пострадалият да не може да стои прав. Затова трябва бързо да се търси лекарска помощ, съветва д-р Христов. Той е категоричен, че няма полезно ухапване от змия. А за да не се случи, човек трябва да си гледа в кракатапрепоръчва зоологът. Специални изследвания за числеността на змиите в България не са правени. Смята се, че броят им е около 2,5 милиона, каза д-р Христов. На второ място по разпространение са смоковете, които са десетина вида. На стотина пепелянки се падат по 4-5 смока, твърди херпетологът. По думите му страната ни е сред районите с богата херпетофауна в Европа. Превъзхождат я само Гърция и Италия. Необходими са няколко десетки години, за да се увеличи значително броят на влечугите, разказа д-р Христов, опровергавайки опасениятаза миналогодишен летен бум на змии у нас. Прекратено е и унищожаването на тези животни, почти всички видове са защитени. В началото на 90-те години на миналия век са се ловели много змии с цел извличане на отрова. Масово обаче змиефермите са фалирали поради липса на пазар, твърдят експертите. Змийската отрова намира приложение във фармацевтиката за приготвяне на мехлеми и противозмийски серум. Основен източник на отрова в България са пепелянките. Тракийското херпетологично дружество сега работи върху кръстосване на отровния вид. Кръстосаните екземпляри са с променена окраска и външни белези. Все още обаче са млади и не можем да бъдем категорични за продуктивността им, каза д-р Христов. Змиите не бива да се смятат за вредни животнизащото използват за храна вредни насекоми, гризачи, жаби и гущери, твърдят родните херпетолози. Полезността им символизира дори древногръцкият бог лечител Асклепий, чийто неизменен атрибут е жезъл, около който е обвита змия. По-късно негов символ става чаша, обвита със смок мишкар. Въпреки това в християнския свят змията не е обичана и се смята за олицетворение на дявола. В Индия обаче тя е свещено животно, тачена е и в някои африкански, азиатски държави, както и по поречието на Амазонка. За българите денят на св. Йеремия се смята за празник на змиите. В народните представи те излизат от зимните си леговища на 25 март - Благовещение. Царят им обаче се появява на 1 май - Йеремия. Змиите излизат, когато стане трайно топло, твърди д-р Христов. Източник: в. "Монитор" |
Още новини от Национални новини:
