| Пловдив е увековечен и в поезията | ||||||
| ||||||
През годините едни от най-бележитите български творци са създали стихове, свързани с красотата и духа на любимия Пловдив, видя Plovdiv24.bg. Първото стихотворение, което избрахме, е това на Дамян Дамянов - Всеки делник има красота. Какъв загадъчен-лиричен град! С каква магия вечна ме привличаш? Не знам защо тъй много те обичам, Не знам с какво ме дърпаш все назад към своята земя с тракийски дъх, Под своя свод — усмивка на славянка… Дали, минавайки през тебе, свойта сянка Не съм оставил в твоя древен мъх? Дали не съм оставил своя глас В небето ти с Орфеевото ехо Или пък някъде под витите ти стрехи В предишен свой живот живял съм аз? Не зная. Толкоз разнолик народ През твоите земи се е кръстосал, Че може би в кръвта си още нося Един неподозиран твой живот! Не зная. Но със въздуха си тих Ти ме опиваш с нещо тъй огромно. И аз днес всичко искам да си спомня. Като в обърнат Дебелянов стих. През 1882 година Иван Вазов не успява да устои на чара на града и пише "Кръгозорът на Пловдив", а след това една година по-късно пише и краткото стихотворение "Пловдив". Въз три хълма горделиво Пловдив се възноси и полето послушливо свойта дан му носи. И Марица бистро, леко гърди му прохлажда, и Балканът отдалеко поздрав му проважда. Пловдив предизвика и чувство на самота и безпомощност при автора Димчо Дебелянов. Той е само на 9 години, когато се премества от Копривщица в Пловдив. Своето усещане за града той описва в сонета "Пловдив". Как бяха скръбни мойте детски дни! О, колко много сълзи спотаени! Тук първи път се моя взор стъмни и безпощадна буря сви над мене. Тук първи път чух възглас: - престани: да вярваш и да дириш - забранен е на любовта плодът - и в зли страни мечтите ти навек ще бъдат пленни. И днес аз бродя в тоя скръбен град - едничък дом на мойта скръб бездомна - аз бродя за утехата нерад - и кат загубен в пустошта огромна. И толкоз черни мисли ми тежат, че аз не искам нищо да си спомня. |
Още новини от Новини от Пловдив:
