Александър Христов: При Румен Радев наблюдаваме парекселанс на политическа позиция | ||||||
| ||||||
Г-н Христов, ако с вас се опитаме да проследим поведението на президента Румен Радев от лятото на 2020 година, и по-конкретно големите протести от тогава, и стигнем до посланията от Роженските ливади и издигането на пилона там, а след това речта на президента от събора, какво можем да откроим като поведение от държавния глава на България? Голямата, съществената промяна в говоренето на президента, е едно такова движение към стилистика тип "България на три морета“. В момента президентът говори по този начин, стилистиката е "България на три морета“, която е характерна за едни определени кръгове, някои ги наричат националистически, консервативни и т.н. това не е от значение. Причината може би е свързана с това, че той е човек, който вероятно търси или ще търси някаква своя политическа легитимация за по-нататък. Но да, този начин говорене, тази стилистика, тези послания, които той отправя, все повече и повече се доближават до начина, по който говорят политически сили от ранга на "Възраждане“. Дали тази позиция и този подход е свързан с позицията му по отношение на Русия - може би. Може би по-скоро е някаква форма на еманципация, но той тази позиция по отношение на Русия, този рупор на руското влияние в България, той има още от преди 2020 година. Да кажем, че той е последователен в това отношение. В това отношение е последователен. Само че тогава мижахме или някаква част от хората мижаха, защото прекалено много мразеха Борисов, и по този начин като гласоподаватели, като хора някак си изпуснахме тези неща, това проруско влияние. На всичкото отгоре тогава нямаше и война. Сега войната показа неговата истинска същност, за която естествено имаше сигнали за нея още тогава. Но това, комбинирано със засилващото се националистическо говорене, макар че националистическо е не точен термин, метафорично казано аз го казах: "България на три морета“, сега това е голямата промяна, и по всичко личи, че той ще продължи така да говори, да отправя подобни послания. А двойствено ли е неговото поведение, става ли той жертва на своето поведение, ако се върнем в един минал момент и до днес? То е десетойствено, ако мога да извадя такава дума. То е очевидно въз основа на негови лични политически амбиции и на някаква такава геополитическа ориентация. Той естествено в някакъв момент припознава, легитимира Кирил Петков, Асен Василев. В друг момент той е много близо до БСП, и после все повече и повече се отдалечава, сега заема някаква такава позиция. Но посланията общо взето са му такива и действията изпращат такива послания. Нека си припомним последните няколко събития, на които той е бил като публична фигура: Откриването на пилона на Рожен, и доколкото чух, мернах някъде днес, откриване на паметник на Васил Левски или ако не бъркам, нещо такова беше. Така че това е ясен сигнал за това какви послания изпраща президентът и как се легитимира. И продължава да говори неща, които удивително съвпадат с това, което руската пропаганда разпространява. Връщаме се малко назад за пропагандната дъвка за неутралитета, което беше умело използвана от тези, които пропагандираха. Да, имаше коментари, че едва ли не е съветниците на президента са преписвали от най-добрите пропагандни материали от времето на Сталинските репресии. Общо взето позициите съвпадат, и то все повече и все по-ясно съвпадат. Парадоксалното е, че с продължаването на тази безумна война някак си говоренето се втвърдява, ожесточава и така. Г-н Христов, как резонира в българското общество поведението на президента и това на управляващите партии? Така или иначе обществото ни чисто комуникационно е достатъчно разделено. Определени групи имат проруски настроения, други са доста по-западно ориентирани. Така че разделението е достатъчно силно и говоренето, по-силното и по-убедителното говорене на която и да е от тези две групи резонира доста добре. Нещо повече, колкото по-радикални в момента виждаме, колкото по-радикални стават посланията, толкова по-лесно се възприемат. И причината за това е разделението в обществото, което съществува даже още от преди войната, може би известно време преди пандемията, когато се оформиха групи от хора, които вярват в едно или не вярват в друго, и те бяха така доста позасилени като мнения и като твърдения когато се случи пандемията и след това, когато дойдоха ваксините. И там вече на база това разделение започнаха и други процеси да текат. Но така или иначе позицията по отношение на войната в Украйна много ясно се вижда, че има две доста крайни мнения, много ясно се вижда, че тези две групи от хора почти не говорят помежду си и не се изслушат едни други, те вярват само на себе си и на своите себеподобни. И директно към въпроса: Всяко говорене на едната или на другата група носи някакви ползи за говорещия. Ако ми позволите да обърна внимание на изказването на Румен Радев, с което той откри пилона в Рожен, сега ще го цитирам: "Има думи с тежка история. Те водят от до разрушителни стихии в тоталитарните режими. Една от тях е думата "безродие“. Ето защо си спомняме за нея. Днес ние казваме не на нихилизма и безродието, които катастрофираха в своето безчестие с опитите да охулят и сломят тази инициатива". Думата "безродие“ беше коментирана така от много хора, срещна редица анализи. Вие как гледате на тези подбрани думи? Разбира се, самата дума предизвиква много реакции, но тя нямаше да предизвика такива, ако не беше поставена в контекст. А контекстът е цялото това нещо, което президентът каза, мястото, където се намира, и неговата така или иначе позиция, която той така или иначе защитава. Така че поставяйки тази дума в целия този казан от значения, тя си придобива някакъв такъв вече по-националистически характер, по-националистическо окраска – нещо, което е в много пряка връзка с това, което президентът твърди през последните години, и начинът, по който търси да се представи в публичното пространство. Споменахте, че може би президентът се готви да влезе в политиката, но това според вас ще се случи ли до местните избори или те не са подходящ момент да да изградиш едно политическо лице? Доколкото могат да се разчитат комуникационните сигнали, това няма причина да стане скоро. Най-вероятно, ако такива намерения съществуват, то ще се случи след изтичане на президентския му мандат. Но това бъдат разчетени комуникационните сигнали, това си е парекселанс - заемане или някаква политическа позиция. Пак казвам, риториката, която използва, събитията, в които се включва, начина, по който говори, докато стигнем и до самата дума "безродие“, която съвсем основателно възпали достатъчно много хора. Истината е, че той имаше една такава проекция, тази практика се нарича Стефан Янев. Той не успя да се развие като силна политическа фигура, може би основната причина за което беше, че харизмата и уменията да увлича много хора клоняха към нула, това е просто Стефан Янев. И при това положение беше нормално неговия политически живот, той не че е приключил де, но неговия политически живот да е така да го кажем сравнително краткотраен. Но нищо не пречи и няма да е невероятно ако бъдеще, пак казвам може би след края на неговия мандат, видим някаква форма на гражданско движение или дори политическа сила, зад която този човек да застане. Голямото разделение, което се оформи може би през лятото на 2020 година, отново се връщам към тези събития, протестите тогава срещу Борисов и Гешев на либералната градска общност, която може би е сърцето на "Продължаваме промяната“, "Демократична България“, ще продължи ли според вас да се разширява и дълбоко да се откроява? Разделението по всичко личи няма да приключи скоро, но пък голямата разлика с 2020 година е, че така както го наричаме градските хора тогава мразеха Борисов и се примиряваха с Радев. Сега абсолютно същите хора мразят Радев, но се примиряват с Борисов заради сглобката или коалицията, или както я наричате, по-скоро е сглобка отколкото коалиция. Само че понеже това носи някакъв дисонанс вътрешен, те казват: "Да, ама Радев ни излъга“, и поглеждайки назад, по отношение на Русия, по отношение на идеологията, винаги е бил на тази страна, просто тогава прекалено много тези хора мразеха Борисов и някак си се примириха с присъствието на президентската фигура. И някак си това разпали някакво позитивно отношение към него, когато излезе и размаха юмрук и каза: "Мутри вън“. Защото тогава това беше болката на тези хора, към които може би и ние по някакъв начин всички принадлежим. Сега обаче е точно обратното – причината да се обърнат толкова бързо нещата и да се изострят тези противоречия е войната в Украйна, която постави геополитическото преди тези вътрешни национални борби, това против този и онзи, и така. Някак си позицията на България в геополитически план стана доста по-важна и доста по-силна, и доста по-влиятелна по отношение на взимането на решения вътре в България отколкото беше преди. И тогава и поради тази причина имаше тези противоречия. Г-н Христов, какъв сигнал според вас даваме в международен план с поведението, което отправя президентът, поведението на управляващите? Как ни разбира светът? За да отговоря на този въпрос може би трябва да направим така по-подробен анализ на публичността в съответните страни, да видим и какво е преподаващото мнение, което аз към този момент не съм подготвен. Но видимо тъй като ние принадлежим към Европейски съюз, към НАТО и т.н., има доста строги политики, доста стриктни политики, които сме задължени да спазваме, и като че ли не спазваме достатъчно добре. Най-вероятно разбират партньорите ни, че имаме към момента правителство, което е категорично проевропейско, даже предполагам разбира се, че благодарение на тази проевропейска, така да кажем основната спойка на хората в това правителство, политическите сили в това правителства, и един проруски настроен президент. Надяваме се начинът, по който се възприема това нещо, да е достатъчно добър. Но наистина да направим преценка е важно да видим какво има в публичното пространството на съответните страни. Как според вас политическите идеи и разделянето на предпочитания за това на чия страна е България раздели до такава степен подкрепата за Украйна в политическата, военнотехническата, финансовата, хуманитарната сфера? Къде се крие основният проблем и какво се цели? Ако казахте, че президентът иска България на три морета, то другите какво желаят? До някаква степен решенията се влияят и от нагласите на хората. За добро или за лошо политиците в момента достатъчно силно се вслушват в това какви са намеренията, вижданията на хората, което е обратното на правене на политика, и е доста по-близо до популизма. Причината всъщност е съвсем прагматична, естествено те са няколко причини: Едно, разделението в обществото, и две, прецизността на политическия спектър. И тъй като няма едно преобладаващо мнение или една преобладаваща политическа сила, а има много малки, които трудно се събират да работят заедно, затова тези политически сили за да могат да си трупат имиджов и електорален капитал до следващите избори, те се стремят по някакъв начин да, абе най-грубо казано да угаждат на избирателите си. По най-брутален начин това го прави БСП в момента. Защо? Ами защото реториката им е такава. От една страна, уж лява партия, те всъщност заемат доста силни консервативни позиции, които се застъпват с най-често от по-традиционалистки ориентираните хора, какъвто пък е електората на БСП. Затова лява партия да застане също Истанбулската конвенция, които течения, които нагласи се поддържат в Европа и в света основно от левите политически сили и движения, това е някакъв абсурд. Уж лява партия, която и по отношение на икономическата политика заема някакви такива позиции. Така че това е особеността и до голяма степен хората, гражданите, гласоподавателите, те така или иначе имат възможността да изразяват позициите си, пък политическите сили се съобразяват с това все повече и повече, защото не се знае кога ще дойдат нови избори и какво ще се случи на тях, и как ще се разпредели силите. Тук не говоря за местните избори, тук говоря за евентуални следващи парламентарни избори. По всичко личи към момента, разшифровайки посланията, които отправят и правителството, и министрите, е, че това състояние добива някакво равновесие в момента и може да се окаже учудващо стабилно. Учудващо стабилно за местния двор или за нови парламентарни избори? А дори за след това. Да, да, до местния вот мисля, че нямаме съмнение, че тази спойка или сглобка ще издържи. Но колкото повече вървим напред, толкова повече става ясно, че фактът на и публични изразяване на несъгласията вътре в тази, айде не коалиция, ами сглобка някакви си я прави по-здрава. Защо я прави по-здрава? Защото хората, гласоподавателите, и едните, и другите, гласоподавателите и на ГЕРБ-СДС, и на "Продължавам промяната“-"Демократична България“, това ги удовлетворява. Те казват: "Знаем, че ситуацията е такава. Те не са отстъпили от нашите позиции, защото макар и в едно правителство продължават да прехвърчат искри между тях, т.е. те са честни спрямо нас, но знам, че ситуацията е такава, и че това е най-добрият начин“, което пази стабилността. Така че парадоксално въпреки това може да се окаже изключително здрава, не знаем какво може да стане, да. |
Още по темата: | общо новини по темата: 703 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/118 ] следващата страница |