| Психиатър от Пловдив: Затваряне в себе си и влошаване на успеха са тревожните сигнали у детето, за които родителите трябва да потърсят помощ | ||||||
| ||||||
Това каза пред БНР проф. д-р Дроздстой Стоянов, психиатър, бивш национален консултант по психиатрия и преподавател от МУ-Пловдив. И допълни, че мерките, които се предприемат в Сърбия, са по-скоро пожарогасене и са предприети ад хок в аварийна ситуация. "Здравият подход към ограничаване на всяка форма на рисково поведение в тази възраст е превенцията. В нашата страна подход за скриниране на рискови поведения и форми на опасни поведения сред подрастващите официално няма. Има редица препоръки. Мерките, които могат и трябва да бъдат взети, не могат да се осъществят в спешен порядък. Стратегически решения и политики не се осъществяват по спешност, а след дълбоко преосмисляне. Такива решения трябва да бъдат прокарвани внимателно, да бъдат подкрепени от широка експертна група и да бъдат налагани чрез междусекторни политики". В предаването "12+3" проф. Стоянов посочи, че националната стратегия за психично здраве и планът за нейното приложение са били програмен документ, видял бял свят преди повече от две години и половина и приведен в действие преди около девет месеца. "Стратегията има и твърди, и меки мерки. Инвестиране в наличната инфраструктура не може да реши проблем като този, тай като е насочено към битов комфорт. Превенцията на форми на обществено опасно поведение е свързана с меки мерки - законодателни инициативи. Те изискват много внимателно съгласуване на междусекторните политики. Политиците се изкушават постоянно да демонстрират волята си със строително-ремонтни дейност, с увеличаване на заплатите, което обаче се случва избирателно. Акцентът върху този клас мерки е несъразмерен". По думите му системата на образованието в сътрудничество със системата на здравеопазването трябва да поеме отговорност за психичното здраве на децата. "Сериозният проблем, за който трябва да се безпокоят родителите и да търсят специализирана помощ, е затваряне в себе си, влошаване на академичния успех, загуба на съществували интереси, възникване на натрапливи идеи, хипохондрични прояви. Това са индикатори, че в бъдеще може да се развие голяма психична болест, която да доведе до деградация на личността". |
Още новини от Новини от Пловдив:
