| Унгарски учител, пребивавал в Пловдив, допринася за развитието на българското образование през XIX в. | ||||||
| ||||||
Революцията и борбата за национална независимост на Унгария през 1848-49 г. завършва с разгром. Нейните ръководители получават убежище на територията на Османската империя, най-напред във Видин, а по-късно – във Велико Търново и Шумен. След заминаването от Шумен на Лайош Кошут и най-приближените хора от свитата му, част от емигрантите остават на територията на Османската империя, по-точно в днешните български земи. Един от тях е Ендре Пастори – артилерийски поручик, който пребивава в Пловдив повече от 10 години. Той е дипломиран юрист, по време на борбата е кралски нотариус в артилерийската част, а след разгрома бяга заедно с генерал Бем в Османската империя. След юни 1850 г. нейното правителство прекратява подпомагането на унгарската емиграция и той е принуден да се погрижи за препитанието си. По време на изгнанието си (1850-1867) участвал активно и допринесъл за развитието на българското образование в Пловдив. В Пловдив опознава българските католици и "тамошните условия“. Започва да преподава латински език в гимназията, изучава български и написва две граматики на родния ни език. Първата от тях е "Кратка българска граматика на латински език“ (1856, Пловдив), а втората – "Българско-италианска граматика“ (1862, Пловдив). Учебникът-граматика на Пастори включва 15 глави разположени на 129 страници. Тя се явява втората българска граматика на чужд език. Пастори е използвал и ръкописа на италианската граматика на българския език, написана от отец Едуард Валпа – италиански мисионер при католиците в пловдивско. Последният живее от 1841 г. при павликяните в Пловдив и село Калъчлии (сега кв. "Генерал Николаево“ на град Раковски). Пастори е писал българските думи с латински букви според фонетичните предписания, които са използвани от католиците тогава. Той също написва и "Българско-италианска грамматика за блъгары-ты“, издадена през 1862 г. в Пловдив. Учебникът-граматика на Пастори остава неиздадена, но съхранен в библиотеката на католическата църква "Пресвето сърце Исусово“ в тогавашното село Генерал Николаево, днес квартал на град Раковски. След Втората световна война голяма част на архив на гореспоменатата католическа енория е предаден в Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий“ в София. Завръщайки се в Батя, в продължение на 20 години като уважаван учител възпитава децата на пламенна любов към Родината. …“ Това е част от надписа върху паметната плоча на Ендре Пастори, открита през 2020 година в с. Батя. Интересното в случая е, че инициаторът за нейното създаване – активният местен общественик Пал Марош, решава да я постави върху фасадата на собствената си къща, защото не може да се установи със сигурност къде точно се е намирал домът на Пастори. В навечерието на унгарския национален празник, когато от името на българската държава бе поднесен венец пред плочата на Ендре Пастори, посланик Полендаков лично поздрави г-н Марош и г-жа Симеонова за родолюбивата им постъпка, благодарение на която на унгарска земя вече имаме още едно паметно място на българо-унгарските отношения. Източник: БТА |
Още новини от Новини от Пловдив:
