| Българка, обиколила света, с емоционален коментар от болничната стая | ||||||
| ||||||
"Седми ден съм в Ковид отделението на Военна болница. Присмехулното ми отношение към уж безобидния "Омикрон" претърпя рязка промяна. По същия начин се смачка и завидното ми самочувствие, че, видиш ли, поради многото ми пътувания, имам изграден имунитет и мен няма да ме застигне. Последният месец спрях да се пазя, след като ревностно се опазих повече от две години. И резултатът не закъсня. Ужасен срам изпитвам заради всички глупости и небивалици, които прочетох за отношението и лечението из болниците, както и заради дълбокомислените анализи на новоизлюпени експерти и специалисти. В стаята ми влизат между 10 и 12 пъти на ден. Два дни преброих по 14 влизания. Почват от 05 сутринта докъм 11 вечерта. Вливания, лекарства, 4 пъти мерят сатурация... Кръвно, слушалки, три пъти на ден храна, чистене на стаята и дезинфекции непрекъснато и визитации. Хората са облечени като космонавти. Едвам ходят и едвам дишат, но намират сили да пуснат по някой майтап. Баща ми лежа преди няколко месеца, майка ми излезе на 7ми, най-накрая и аз си минавам от реда. Моята Етиопия тук придоби завършен вид. Какво да правиш на такова място, освен да пишеш по 12 часа на ден... Радвам се, че успях да се мобилизирам и да надвия болките в главата ми, защото все едно я стискаха в менгеме... Сефте видях и как температурата ми 39 градуса падна чак след два дни на системи и как кашкавалените ми крака и ръце малко по малко възвърнаха функциите си... И така... Трябваше да ми дойде до главата, за да сляза на земята и аз... Продължавам да си пиша четивото, храчейки зелени храчки, но вече в малко по-ведро настроение и с поглед, вперен напред към настъпването на пролетта..." |
виж галерията| Още по темата: | общо новини по темата: 17028 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/2838 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Национални новини:
