Кога най-после някой в тея общини ще се размърда да свърши нещо?
Кога ще чуем за глоби за преминаване на червено?
Кога ще чуем за някой осъден справедливо за отнет човешки живот?
Кога ще чуем за отнети книжки за многобройните нарушения и безнаказаното поведение на джигитите?
Кога камерите по кръстовищата вместо да събират прах не следят за нарушения?
Кога ще се събудим от този кошмар?Докога ще ставаме свидетели на гонки по големите булеварди и никога да не виждаме действия от тези нови патрулки?
Докога, за да стигнем 2 минути по-рано е по ценно безопасността на останалите участници в движението, като караме като обезумели в града пак с цената на живота на другите.
Докога трябва да търпим една шепа неандерталци с купени книжки да си играят с живота на децата ни?
Докога ще ставаме свидетели на ежедневната война по пътищата?
Докога нарушаването на правилата ще се превръща в ежедневие?
Докога като направиш забележка или си отстоиш правата срещу някой нарушител, той е готов да се пререкава с теб, защото не щеш ли си в правото си.
Докога ще търпим разбити тротоари и коли по тях?
Докога ще четем черна хроника.
Докога ще губим познати, близки, приятели, семейство за едната минута?
Докога ще търпим това? Докога ще сме жертви на собственото си овчедушие? Докога ще търпим бездействието на органите?
Защо органите на реда не са на улицата постоянно?
Защо тези органи не са повече?
Защо тези същите нищо не правят по въпроса въпреки че убиват собствените им колеги?
Защо всеки ден трябва да ставам свидетел как евтината кошница която ганьо кара е по-ценна от човешки живот.
Защо не се събират глобите и не се инвестират в обезопасяване на пътищата, кръстовищата и пешеходните пътеки?
Колко още жертви са нужни, за да се задейства някой да промени нещо в тази държава?
Колко време трябва да бършем сълзите си и на никой да не му пука?
Къде ни е ценностната система?
Къде ни е разума, душата?
