Наближава краят на разкопките на Голямата базилика, а Пловдив вече се надява уникалният обект да стане част от списъка с културно-историческото наследство на ЮНЕСКО. "Колкото по-малко са външните намеси и бутафорията, толкова по голям е шансът ни за това", сподели Жени Танкова. Сърцатата археоложка и всеотдайният й екип в студ и пек разкриваха тайните на базиликата.
Колко точно работа отметнаха те, с какви ценни находки могат да се похвалят, има ли откритие, което да се определи като революционно, каква ще е съдбата на артефактите и обекта след края на разходките, специално за читателите на Plovdiv24.bg разказва Жени Танкова.
Plovdiv24.bg припомня, че години наред теренът бе запустял, представляваше реална опасност, а гледката - грозна. През 2014 година обаче дойде добрата новина, че община Пловдив и фондация "Америка за България" ще възстановят най-голямата раннохристиянска базилика на Балканския полуостров. През 2015 година започна разчистването на терена, по-късно държавата прехвърли управлението на обекта върху Общината за срок от 10 години, кметът Тотев пък зарадва пловдивчани с новината, че Голямата базилика ще е българският кандидат за списъка с културно - историческото наследство на ЮНЕСКО.
През 2016 година започна голямото разкриване на северния кораб на базиликата, което прекрои визията на района. Започнаха да излизат нови и нови разкрития. Целият обект по проект трябва да е готов до есента на 2018 година. Следва 2019 година, годината, когато Пловдив ще е Европейска столица на културата, а Голямата базилика трябва да е едно от бижутата.
