"Альоша си е свършил работата. Сега е наш ред - да помогнем на тези, които действително се смятат за наши братя, а не опитват да се харесат на онези, които вече са сменили братята си". Това е червената нишка на филма. Посланието му е безочливо: "Има и друга България и все още това е по-голямата ѝ част. Това е мнозинството, на което по всички европейски демократични канони трябва да принадлежи властта. Именно за тази демокрация е воювал Альоша".

Трудно е да си представим по-голяма наглост в натрапването на демокрацията на Альоша, която аплодирахме 50 години и доста наивно смятахме,че сме се отървали от нея.

Резултатите от първия тур на президентските избори показаха, че сме в руския кюп и не сме мръднали оттам. Авторите на филма разбиват с един удар всичките ни илюзии: "Идиоти, разбрахте ли защо Альоша виси над главите ви!

Вече няма никакво съмнение, че генерал Румен Радев е руски проект, заченат на конгреса на "Единна Русия" с почетни гости Георги Първанов и Корнелия Нинова. Толкова е очевидно, че руската пропаганда не опитва и да го скрие. В нощта на изборите тя не пропусна да се похвали: "Наш приятел поведе в България". За него във филма се казва, че "ще брани на смерть руското въоръжение". Радев "на смерть" ще брани руските интереси, дал е клетва.

Наистина има друга България и тя трябва да част от ЕС и НАТО, а не под ботуша на Альоша. Българският избирател обаче се втурна по предложеното "братозаместване" по стъпките на Альоша. Позорен избор!

Ако Альоша си е свършил работата, чий ред е сега? На петата колона, на онези,които брутално ще налагат руската "демокрация", на онези, които поднасят цветя пред бюста на Тодор Живков, на паравоенните формации, които посрещаха нощните вълци на Путин, на тези, които твърдят, че Русия не е агресор. Техен ред ли е?

Или е ред на наистина другата България.

Коя е тази България, все още не става ясно - 27 години след началото й. Руските пропагандатори ясно очертаха тяхната част и ще я бранят с шмайзера на Альоша. Към тях ли ще се присъединим, или ще им покажем голям европейски среден пръст - това заслужават.

Братоубийствената война вдясно даде шанс на левите ексремисти да ни качат на шмайзера и да ни пробутват червена карта на България с няколко сини петънца и за гарнитура лицемерната усмивка на Корнелия. Ако това заслужаваме, ние сме окончателно загубени, потънали в новото сибирско безвремие.

И ако Альоша си е свършил работата, не е ли време да го бутнем. А се оказва, че ние още не сме го бутнали в душите си - настанил се е там и руснаците ни предлагат "братозаместване", а ние се хилим угоднически. Това направихме в първия тур на нашите президентски избори, които се оказаха повече руски.

И Пловдив гласува за Альоша! Подобен срам градът не беше изпитвал. И то само година, след като прати подръжниците му на пето място. Пловдивчани гласуваха за Радев, който иска ревизия на нашето членство в ЕС и НАТО. Хубаво е да погледнат към Бунарджика и да осмислят замисъла на проекта Альоша. Самите руснаци ни казаха, че той е дългосрочен, траен и търсят колкото може повече балабурници, за да го обслужват. Това ставало и чрез "братозаместване".

Съдбоносен втори тур. Веднъж вече Пловдив се опитаха да го избъзикат, малко не стигна. Сега отново е податлив, макар да има самочувствието на град с по-особен дух. Какъв дух, когато над главата ти виси Альоша. Крайно време е Пловдив да се отърве от кошмара си.