"През февруари дъщеричката ни, която е на три години и половина, започна да кашля. Детето посещава детска градина и това е обичайно явление предвид контакта с други деца и сезона. Като всички нормални родители и ние се притеснихме и решихме да вземем незабавни мерки, за да овладеем положението. 

Решихме обаче да заведем детето на добър специалист, за да сме по-спокойни. Препоръчаха ни известна варненска фамилия, която работи в частния си кабинет. Заведохме малката в кабинета, от там ни пратиха на рентген за снимка. Рентгенологът ни успокои, че няма повод за притеснение, защото според снимката става въпрос за лек бронхит.

Върнахме се в кабинета обнадеждени. Докторът обаче погледна снимката, въздъхна тежко и заяви, че положението е много сериозно, защото става въпрос за двустранна пневмония. Съпругата му, също лекар, която стоеше срещу него, взе снимката и отсече: "Няма нищо!". Докторът попита: "Какво ще правим сега?" и съпругата ми каза:"Ами слушайте жена си", с надеждата, че действително дъщеря ни не е толкова болна. 

Въпреки диалога обаче явно тежката дума в семейството имаше именно той, защото назначи сериозно лечение с два антибиотика едновременно. Изписа ни "Зинат", който да даваме през устата и отделно сутрин и вечер трябваше да ходим на венозни вливания с антибиотика "Амикацин". Всяко вливане струва 3 лева. Отделно за всяко "Добър ден" в кабинета се плаща по 15 лева. 

Не е въпросът в парите, а в това дали трябва да се правят експерименти с малки деца, както се оказа в нашия случай. След два-три дни детето не само, че не се подобри, ами по цялото му тяло избиха алени червени петна. 

Разтревожени попитахме какво става? Докторът отсече, че това било нормално в хода на вирусната инфекция. 

Разтревожени решихме да се обърнем към неговия син, също лекар във фамилната клиника. Той определено се шаштиса като видя детето и започна да се почесва където не го сърби. След това изписа противоалергични капки. 

На третия ден, при поредното вливане на венозния антибиотик детето започна да се дави и задушава. Тогава съпругата ми на свой риск откачи системата, грабна детето и си го прибрахме у дома. Малката продължаваше да е в критично състояние, кашляше кошмарно и се давеше, дишането и беше много затруднено. 

Само ние си знаем какво ни е коствало да гледаме безсилни и изплашени детето си в това състояние, но наплашени от тези лекари не посмяхме да потърсим други, за да не ни назначат поредното "шоково" лечение. 

Както и предполагахме, след около 8 часа, когато мина действието на антибиотика, детето започна да диша леко и заспа спокойно. Когато се събуди потърсихме вече друг специалист, който да каже какво да правим от тук нататък. 

Лекарката, при която отидохме, прегледа детето и ни прати да пуснем изследвания, за да види какви са показателите. Оказа се, че няма никаква вирусна инфекция. И знаете ли какво изписа за долекуване на дъщеричката ни- витамин С и калций. На въпросът какво ще правим с двустранната пневмония жената се ококори, погледна снимката и каза: "Каква пневмония?".

Така се оказа, че детето ни умишлено е било тровено с излишни антибиотици, които едва но го погубиха и предизвикаха тежка алергична реакция. 

Направи ни впечатление, че в този прехвален кабинет стотиците деца, които минават от там се лекуват с един и същ антибиотик. Това споделиха други родители, които също посещаваха кабинета. 

Умишлено не споменаваме името на лекаря, за да не излезе така, че търсим някакво лично отмъщение. Първоначално имахме намерение да предявим по съдебен ред претенциите си към този "специалист", който напълно безотговорно изписа неадекватно лечение, но след това решихме, че няма нищо по-важно от това, че детето ни е добре, живо и здраво, а за нас остана огромната тревога и поуката. 

Добре, че има и съвестни и отговорни лекари, за които печалбата не е над здравето на децата. Споделяме преживяното единствено с желанието да предпазим други родители от разочарованието и стресът, на който бяхме подложени ние.