Зелената история на Пловдив
Автор: Мариана Панчева 15:14 / 02.04.2016Коментари ()4609
© Plovdiv24.bg
От 4 до 9 април Пловдив ще отбележи Седмицата на гората. Честванията са под егидата на кмета Иван Тотев, програмата е богата и наситена с информационни кампании и акции по залесяване. 

В тази връзка Plovdiv24.bg представя историята на залесяването на Пловдив, разказана от Регионалната дирекция по горите - Пловдив. 

"Преди повече от 100 години прочутите Пловдивски тепета нямат нищо общо със сегашния си вид, в по-голямата си част били голи. Най-посещаваното от всички било "Бунарджика", само защото в северната му ниска част имало подивяла растителност. По думите на големия пловдивски летописец, описал етнографски и литературно Пловдив в края на 19 и началото на 20 век - Никола Алваджиев, тази зеленина, привличаща хората "представлявала смесица от дървета, цветя и бурени". Но останалата част от Бунарджика, както и другите тепета били обезлесени.

През 1880 година княз Алеко Богориди - управителят на Източна Румелия, кани прочутия швейцарец градинар Люсиен Шевалас. Още с пристигането си Шевалас започва изграждането на първата градина между сегашния площад "Съединение" и река Марица - наречена Княжеската градина, която за съжаление днес не съществува. 

По онова време Пловдив бил, както пише в своите мемоари д-р Никола Генадиев "един прашен, горещ и гол град", без зеленина и каквито и да е обществени градини, околностите пък изобилствали от блата. 

Тъй като швейцарският градинар дошъл с богат опит, по негово предложение градската управа осъществила първите залесявания с дъбов жълъд - на 6 септември 1881 година по голите хълмове на Бунарджика и Сахат тепе. 

След 5 години - 1886 година, когато влиза в сила първият регулационен план на Йосиф Шнитер се поставят и основите на зелената система на града. В плана на хълмовете се отрежда важна екологична роля - резервирани са за залесяване. На следващата година по инициатива на Христо Г. Данов започва залесяването на Сахат тепе (по късно преименувано на Данов хълм), както и с указ Пловдивската община възлага на Шевалас главния 
надзор на градините. Пак през същата година западно от града - в района на Сточна гара, Шевалас създава Пепиниера - общински разсадник, от който - освен за тепетата, Цар-Симеоновата градина и града, посадъчен материал е доставян за дворцовите паркове Евксиноград и Кричим, както и за редица други български градове. През 1901 година пък са засадени чинарите по ул. "Иван Вазов". 

Следва период, през който по политически причини паркоустройството е в застой, а на тепетата се гледа само като на източник на материал за добив на павета. Почти е ликвидирано Марково тепе, по това време е унищожена и Княжеската градина. 

Градът расте и стига критични размери. Тогава Общината решава: "Паралелно със застилането и павирането на улиците да става и залесяването на града. Да се възприеме като принцип - на всеки поставен камък или паве по улиците, да се залесява по едно дърво."

Така се поставя началото на залесяването на парк "Лаута", а през 1931 година се засаждат чинарите по бул. "Руски". През периода 1932 - 1939 година залесяването и благоустройството стават водещи за града и общинският съвет единодушно решава да се закрият всички кариери по тепетата, които да се залесят. Тогава изцяло се залесява Джендем тепе, прекаран е водопровод до върха за поливането му, устройва се изцяло ниската част на Бунарджика с оформяне на всички алеи и площадки, благоустрояват се и се залесяват Небет тепе и Сахат тепе, залесява се по-голямата част от парк "Отдих и култура". 

До Втората световна война са направени градини и паркове на площ от 330 декара общо, засадени са 16 000 алейни дървета по улиците."


Още новини от Новини от Пловдив:

https://www.plovdiv24.bg/novini/plovdiv/Zelenata-istoriya-na-Plovdiv-630507
Copyright © Plovdiv24.bg. Всички права запазени.