В Бачковския манастир почитат паметта на патриарх Кирил | ||||||
| ||||||
През 1943 г. Кирил, който тогава е Пловдивски митрополит, става изразител на народното недоволство и протеста на българската православна църква срещу подготвяната депортация на българските евреи в лагера Треблинка. Спроед сключеното между българското правителство и Гестапо споразумение тогава е трябвало да бъде депортирана първата партида от 20000 български евреи - 11000 от Македония и 9000 от "стара България". Тези 9000 са събрани в Пловдив. Митрополит Кирил влиза в еврейския лагер и заявява, че ще тръгне с депортираните. "Никога няма да забравя как бяхме затворени в едно училище в Пловдив и как владиката Кирил с черното расо, прескочи оградата и дойде при нас, за да ни каже да не се боим, че нищо няма да ни се случи", припомня си 60-годишния Хаим Адрок от Израел, който е бил дете по време на събитията. Същевременно протестират различни обществени и професионални организации, група от 25 депутати начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешов се обявяват против правителственото решение. Острата обществена реакция принуждава цар Борис Трети да отмени депортацията на евреите от "стара България". Патриарх Кирил умира на 7 март 1971 г. и е погребан в главната църква на Бачковския манастир. |