| Млад пожарникар от Пловдивско: Много от децата казват, че искат да станат като мен, а това е най-голямото признание, което може да получа | ||||||
| ||||||
Във фокуса ни попада Веселин Димитров Воденичаров - огнеборец в Садово. Преди броени дни той е навършил 30 години и сподели, че дните до тийнейджърството му са преминали сред рисувани с тебешир дъски, безгрижен смях и смели мечти, но и сериозни разговори за възпитание. Израснал е в голямо семейство - с две сестри близначки и майка, която цял живот е работила като детска учителка. От нея е научил какво означава търпение, отдаденост и грижа за другите – особено за най-малките. Може би затова и до днес усеща близост с децата и умее да общува с тях искрено и с лекота. Завършва "Професионална гимназия по електроника и електротехника- Пловдив, специалност "Микропроцесорна техника“. Образованието го подготвя за техническа кариера, но при избора на професионален път надделява желанието да е полезен на хората по най-реален и директен начин. Споделя, че житейските ситуации, с които работата му в пожарната го среща, са още по-голям стимул да продължи устремено по своя професионален път-призвание. Ежедневието му изисква непрекъсната физическа подготовка, психическа устойчивост и силно чувство за отговорност, но в същото време му носи огромно удовлетворение. "Да спасиш живот, да предотвратиш бедствие, да върнеш надеждата в очите на човек в беда – това е усещане, което не може да се сравни с нищо друго“- споделя още Веселин и добавя: "Най- важното в нашата работа е да учим хората как да реагират при извънредни ситуации, да не допускат пожари и да умеят да се предпазват“. Веселин Димитров e убеден, че децата трябва да запознати с рисковете и правилните действия, защото само така в бъдеще ще се превърнем в едно по- сигурно и отговорно обществото. Поради тази причина с голямо удоволствие откликва и инициира покани за срещи в учебни заведения с малчугани и подрастващи. "Едно от най-запомнящите се преживявания за мен беше посещението ми в детска градина "Вела Благоева“ гр. Брезово по покана на директора г-жа Нина Аврамова и със съдействието и разрешението на началника ми на РСПБЗН гр. Садово. "Там имах възможност да разговарям с децата за професията на пожарникаря, за безопасността и за това какво правим в рискови ситуации. Видях в очите им любопитство, възхищение и неподправена радост. Подобни срещи не само образоват, но и вдъхновяват – както децата, така и мен. Зареждат с енергия по начин, който не мога да опиша с думи, защото децата имат една невероятна способност – да бъдат искрени, чисти и вдъхновени". "Когато виждам как ме гледат с любопитство и възхищение, как слушат внимателно всяка дума, разбирам, че правим нещо много по-голямо от това просто да гасим пожари. Вдъхновяваме. Даваме пример. Разпалваме мечти. Много от децата казват, че искат да станат като мен – и това е най-голямото признание, което един пожарникар, горящ в професията, може да получи“, казва той за професията си. Всеки ден нелеката професия учи Веселин на търпение, на смирение, на сила. И го прави по-добър човек. "Пожарникарството не е просто работа. То е начин на живот. И съм горд, че съм част от тази кауза“, казва с усмивка Веселин. |
виж галериятаОще новини от Регионални новини:
