| "В Турция съм Мюмюн, a в Пловдив бях Милко": Трогателна история за български изселник в Измир | ||||||
| ||||||
"В Измир хлътваме в един ресторант. Сервитьорът не можа да ни вземе поръчката, щото не знаеше английски, но пък е разбрал, че сме българи и доведе главният готвач, който се оказа наше момче. Едно такова миличко, русичко, синеооко, срамежливо. Черви се като момиче. Вика "в Турция съм Мюмюн, в Пловдив бях Милко. Направиха ме готвач в казармата в България, сега готвя тук, от като ни изселиха" и... се разплака. Извини се, а на нас ни стана едно такова гузно, гаче ние сме го прокудили. Сервира ни, кланя се, покани ни на вечеря в 19ч. Ние, тежкарите Ганювците, отидохме с половин час закъснение, а Милко и патронът му са ни чакали на входа на заведението все едно ще ходи на гости великият везир. Досрамя ме. С 300 зора настояхме да седнат на масата и да вечеряме заедно. След час кандърми приеха, след като отрупаха масата от пиле мляко. Милко беше преводач. Патронът му се разплака, когато ни разказа как е бил във фалит, с борчове отвсякъде и как наш Милко му дигнал ресторанта на крака, ами с труда си му вдигнал и втори етаж на ресторанта. И пак стана прав след Наздравицата и вдигна втора: " За България, родила и отгледала такива деца като Мюмюн, не ще стоя прав на една вечеря, а ако трябва и на колене пред Вас ще пълзя! Защото той не си е ходил в България 10 години и за него Вие сте му роднини и му носите Родината му, а тя е в сърцето и ума му, и често го виждам как тихо си поплаква и ако са Ви пресолени гозбите от неговите сълзи е! За България!" |
Още новини от Национални новини:
