 © Личен архив |
"Ако нашите братя в Северна Македония имат нужда от нашата помощ, ще ни спрат ли на границите? Ще спрат ли разприте, предубежденията, обидата, засегнатото честолюбие? Това са оправданията за тази омраза. Ние трябва да живеем само според разни споразумения, договори, с някакви книжни документи? Те ли ще ръководят човешки ни постъпки? Нещо трябва да се случи, за да се събудят добросъседските ни чувства. Става дума не за междудържавните отношения, а за жителите на двете страни". Това каза за "Фокус" Иван Гарелов - журналист, общественик, "човекът Панорама", в коментар по темата как бедите обединяват хората и се пренебрегват всякакви политически противоборства.
"Впрочем, знаете ли, аз така се порових и се сетих за един пример. Примерно през 2016 г. в Македония имаше едно наводнение, беше взело 22 жертви и тогава беше затворена магистралата край Скопие. И трябваха месеци да се реконструира целият път. Най-засегнат беше един пътен възел: Стайковци – Черешово. И тогава на този фон – спасителна операция, дарителски инициативи, състрадание, една политическа организация, македонска, "Площад "Свобода", организира антиправителствен протест, като обвини властите там в неадекватност. Единствената помощ, според някои пострадали от наводнението, тогава беше от България – това предаде, спомням си, кореспондентката на българдска телевизия. В Стайковци хората все още не бяха изчистили калта от домовете си. И си спомням един жител на Стайковци каза: "Досега никой не ни е помогнал, само България". Той не беше политик. А в същото време от македонска страна никой не организираше екипите, не им показваше какво трябва да правят. 20 тона българска минерална вода тогава отиде за пострадалите. Нашите огнеборци тогава останаха на разположение на територията на Македония и след като мисията им завърши. И през следващата, 2017 г., България и Македония подписаха Споразумение за сътрудничество при защита от бедствия. Т.е. виждаме как политиците следват гражданите на своите страни. Е, надявам се, че сега няма да ни спрат на границата, ако пак се наложи да си оказваме помощ", допълни той.
Иван Гарелов коментира и темата за своеобразната шизофрения на света - от една страна, в 21-ви век, да се избиват хора във войни в сърцето на Европа, и от друга - при такава трагедия, като земетресенията в Турция и Сирия - да си подават ръка за помощ : "Това е най-големият въпрос и казано така, че ако има нещо поучително в тази трагедия, което е полезно, е именно, че ни накара да се замислим как може едновременно да се воюва и хората да достигат до най-дълбоките бездни в своите души, да открият най-лошото, което имат в себе си. Когато те губят човешкото и се събужда зверското – това е войната. И в същото време виждаме как общата беда привлича и изкарва хората на добър път". |
