| Връщат делото на пловдивския ученик, уличен, че е замесен с "Ислямска държава" | ||||||
| ||||||
Подсъдимият е бил признат за виновен за престъпление, като на неустановена дата през м. януари 2019 г. до 05.06.2019 г., в Пловдив като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, с цел да създаде смут и страх в населението, е извършил престъпление по НК, като е придобил и държал взривни вещества и пиротехнически изделия, без да има за това надлежно разрешение. Той бе осъден на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от една година. Ученикът от елитна пловдивска гимназия бе задържан, след като родителите му сами подадоха сигнал в ДАНС. Те са се усъмнили в странното му поведение. Според държавното обвинение, от чат кореспонденцията на подсъдимия и заявеното от него, че се снабдява с експлозиви и прави тренировки, както и от проявения траен интерес и споделянето на терористичната идеология на “Ислямска държава" се установява, че държането без разрешително на взривни вещества е мотивирано от специална цел, а именно – да създаде смут и страх в населението. Защитникът на подсъдимия обаче счита, че първоинстанционната присъда е незаконосъобразна, тъй като не са налице безспорни доказателства за обективна и субективна съставомерност на деянието. Подчертава, че съдът неоправдано е изключил част от експертните заключения, които имат отношение към субективната страна на деянието, тъй като установяват, че в съзнанието на подсъдимия не е имало мисъл за създаване на страх и смут у населението. Намира, че обвинението не е доказано по безспорен начин. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение. В последната си дума подсъдимият също моли за признаването му за невинен по предявеното му обвинение. Апелативният специализиран наказателен съд обаче счита, че първоинстанционният съд не е изпълнил основното си процесуално задължение, като орган по ръководство и решаване в съдебната фаза на наказателното производство, да мотивира становище, в което да даде външен израз на вътрешното си убеждение по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на разпоредителното заседание, като по този начин вътрешното убеждение на съда стане достояние както на страните, така и на всяка следваща инстанция, не се е произнесъл и с пълен диспозитив. Ето защо съдебният акт не отговаря на изискванията на закона. На второ място, обжалваният съдебен акт е постановен при несъблюдаване на изискването за публичност на съдопроизводството, като призната и гарантирана от Основния закон ценност /чл. 121, ал. 3 от Конституцията/, фундаментален принцип с универсален характер, закрепен и в процесуалния закон /чл. 20 НПК/. Изискването за публично гледане на делото е част от изискването за справедливост на съдебния процес, съгласно практиката на Конституционния съд. Чрез публичността в рамките на съдебния процес се гарантира и "друго право с фундаментално значение - правото на обществото да получава информация, респективно правото, свободата и задължението на медиите да разпространяват информация от обществено значение, съгласно Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 23 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/4 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Новини от Пловдив:
